Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Мег лежеше свита на пода на кабината. Все още беше в безсъзнание и индианецът, който се казваше Манате, я погледна със съмнение.

Той бе строен, с присвити очи, с късо подстригана черна коса като найлонова метла. Беше двайсет и седем годишен, женен, с четири деца. Караше един от камионите на Ошида и превозваше портокали от пазара до аерогарата. Манате бе излежал тригодишна присъда строг тъмничен затвор за взломна кражба. Ако не беше Ошида с връзките си, Манате никога нямаше да получи разрешение да кара камион и със семейството му щяха да гладуват. Той осъзнаваше колко много дължи на Ошида и му беше благодарен. Между индианците по брега нямаше тайни: повечето от тях знаеха, че Поук Тохоло е измислил хитър план, с който тероризира белите богаташи от Клуб 50. Това беше нещо, което повечето биха искали да направят, ако имаха ум, идеи и здрави нерви. Фактът, че Поук е с Ошида и е приятел на Джъпитър Луси, от когото Манате взимаше портокалите, го превръщаше и в негов приятел.

Манате позна буика на Поук на аерогарата. Беше чувал, че Поук работи с двама бели, и предположи, че са същите.

Когато стана катастрофата, камионът на Манате беше на паркинга. Той бе разтоварил 200 щайги с портокали и беше седнал, за да изпуши една цигара и да си почине. Ужаси се, когато колата на Поук пламна. Видя как момичето падна и взе решението бързо и инстинктивно.

И ето сега малката беше при него, лежеше в краката му. Лицето й беше бледо и измъчено, а очите затворени.

Манате се запита дали бе постъпил правилно. Може би не трябваше да се меси. Ами ако беше лошо ранена? Ако трябваше да я вземат в болница?

Той я хвана за рамото и леко я разтърси. Тя го погледна, все още зашеметена. За момент си помисли, че мъжът над нея е Поук, после разбра, че е непознат. Изведнъж осъзна, че почти се е излегнала на пода на камиона, и с усилие се надигна. После се сети за катастрофата. Пред очите й изплува Чък, който пада от колата и лицето му е цялото в стъкла.

— Добре ли сте, лейди? — попита Манате. — Ранена ли сте?

Дали е ранена? Тя се раздвижи, но не усети болка.

— Добре съм. Какво стана с… него?

— Предполагам, че е изгорял.

Мег се разтрепери. После се облегна назад на мръсната седалка в кабината. Беше свободна, помисли си тя, можеше да започне отначало. Можеше… тя се разтресе и подпря глава на ръцете си, докато премине шокът.

Манате видя, че движението се възобновява. Забавянето му струваше пари. Той запали двигателя.

— Искате ли да ви закарам в болница? — попита той, уплашен от треперенето й.

— Не.

— Взех чантата ви, лейди. Изпуснахте я, когато припаднахте. До вас е.

Мег се опита да спре треперенето.

— Успокойте се. Ще ви оставя на брега. Там добре ли е?

— Да… благодаря.

Камионът се вмъкна в потока от коли, направляван от един червенобузест запотен пътен полицай.

— Бяхме по петите им, когато изведнъж този проклет ягуар връхлетя с бясна скорост и провали цялата операция — обясняваше Лепски.

Теръл слушаше. Също и Биглър, седнал на перваза на прозореца.

— О’кей. Мъжът е мъртъв, а къде е жената? — попита Теръл.

— Беше в буика. Видях я как се качи. После стана катастрофата. Пушекът беше толкова гъст, а и това задръстване. Наоколо имаше поне петстотин души. Трябва някак да се е изплъзнала. — Лепски изпитваше желание да се извини и се връщаше към случилото се единствено с тази цел.

— И така, стигнахме дотам, откъдето започнахме! — каза Биглър с униние и примирение.

Теръл замислено си гледаше лулата, после повдигна мускулестите си рамене.

— Сега вече се налага да говоря с Хедли дали ще даде награда. Остава ни трудният път. Ще разгласим, че искаме да говорим с Поук Тохоло. Ако трябва, ще преградим пътя с каменни блокове и ще преобърнем целия индиански квартал, но ще го открием.

На вратата се почука и влезе Джак Хатчи от архива.

Хатчи бе висок, едър, прошарен, с клюмнали гъсти мустаци и хитри черни и умни очи. Беше човек, когото всички уважаваха. Получеше ли някое име, описание или действие, той кимаше и рано или късно — Хатчи никога не бързаше — даваше конструктивен отговор. Поради последните събития Теръл го беше забравил, но когато го видя, изведнъж се успокои, сякаш бе пристигнал компетентен лекар.

— Какво има, Джак?

— Прегледах всички рапорти, шефе — каза Хатчи. — Съжалявам, че толкова закъснях, но бяха много. Един от тях ме смути. Джъпитър Луси няма братовчед.

— Кой е този Джъпитър Луси?

— Индианец. Върти добър бизнес, занимава се с износ на портокали и държи сергия на брега — обясни Хатчи. — Той е важна личност… внимателен, хитър човек. Прави много незаконни сделки, но винаги остава чист. Когато Лосън и Додж са стигнали сергията му, с Луси е имало друг мъж. Той им обяснил, че е братовчед му Джо Луси. Луси има братя и сестри, но не и братовчеди.