Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Спомни си една сентенция, която цитираше свещеникът в една скучна проповед.

„И тогава дойде целувката на Юда: с времето тя стана символ на предателство“.

Поук видя как Бранзънстейн гледа право в него и разбра, че го е познал. Забеляза го как изтри с кърпа лицето си и се досети, че го е предал.

Извратените му мозъчни клетки заискриха като пламъка от експлодирала сигнална лампа.

Той се огледа бързо наляво и надясно като диво животно, предусетило опасност. Инстинктивно почувства, че скрита някъде, полицията чака този сигнал.

Джъпитър Луси вписваше покупките. Купувачът си тръгна, доволен от сделката.

Лепски видя Бранзънстейн да маха с кърпата. Значи индианецът беше Тохоло! Той включи предавателя.

В същия момент Поук плъзна ръка под сергията и кафявата му ръка стисна 38-калибровата автоматична пушка.

Тънките му устни се отвориха и той се озъби свирепо.

Луси погледна нагоре и видя побъркания, ужасяващ израз върху лицето на Поук, изпусна тетрадката и се покри.

Лепски докладва:

— Бранзънстейн разпозна Тохоло. Готови за действие.

Бранзънстейн бе сторил каквото му каза Лепски. Той си тръгна. Леко трепереше, все още уплашен. Сега полицията да се оправя. Никога повече няма да се навира в нищо подобно. Но докато вървеше, изведнъж разбра, че ще може да разказва тази история със седмици. Представи си как ще реагират приятелите му, като им разправя, че е помогнал за залавянето на Екзекутора.

В момента, в който се успокои и се наду при мисълта как ще впечатли приятелите си, 38-калибров куршум го улучи в главата.

Вслушан в инструкциите на Теръл, Лепски за миг изпусна Бранзънстейн от погледа си. После чу изстрел, видя го да пада на земята и бързо погледна към индианеца, но него вече го нямаше.

Лепски бе раздвоен. Дали да съобщи какво се случи или да се спусне след Тохоло?

Индианците използваха моментното колебание на Лепски, за да създадат бъркотия, която да помогне на Поук да се измъкне.

В следващата минута по целия бряг настъпи паника, индианците крещяха, блъскаха се, тичаха насам-натам и увеличаваха все повече безпорядъка.

Лепски разбра, че е безнадеждно да го проследи, дори и да знаеше накъде е тръгнал. Беше невъзможно да премине през плътната маса от хора. Двама индианци се престориха на уплашени и панически преобърнаха една сергия. В краката на Лепски се затъркаляха портокали.

Той включи предавателя и докладва какво се е случило.

Теръл и Биглър слушаха в участъка.

Двамата се спогледаха.

Биглър никога не беше виждал шефа си развълнуван, но сега пребледнялото лице и ужасеният поглед показваха, че и този едър, як мъж може да се разчувства.

— Пристанището е обградено нали, Джо? — попита той и стана.

Биглър също се изправи.

— Да.

— Значи ще го пипнем. — Той дръпна чекмеджето и извади 38-калибровия си полицейски колт и белезниците. Взе си дрехата и пусна белезниците в джоба.

— Вижте какво, шефе — започна Биглър смутено. — Да отида аз. Някой трябва да остане тук. Ще има обаждания…

Теръл го погледна.

— Аз поемам операцията — каза тихо той. — Ти оставаш тук. Изпратих приятеля си на смърт. Това са лични неща. — И излезе.

Биглър се поколеба, после се свърза с Лепски.

— Идва шефът, Том. Въобразил си е, че е отговорен за смъртта на Бранзънстейн. В това състояние може и да го убият. Разбираш ли?

— Разбирам — каза Лепски и затвори.

Поук почувства страхотно задоволство, когато видя Бранзънстейн да пада на земята. Сега беше моментът да се скрие. Още докато натискаше спусъка, той знаеше какъв ще бъде следващият му ход.

Щом повали Бранзънстейн, се наведе бързо долу, избута Джъпитър Луси от пътя си и се шмугна в малък магазин с вехтории на около 4 ярда от сергията.

Магазинът беше на осемдесетгодишен индианец, който продаваше всичко: от лъкове и стрели до мънистени гердани и кожи от алигатори. Той бе един от хората на Ошида. Стоките в магазина се доставяха с парите на Ошида, а старият индианец го информираше за събитията на пристанището.

Казваше се Мико. Седеше пред магазина и нижеше гердан. Тогава чу изстрела.

Когато Поук се стрелна покрай него и се скри в магазина, той наниза още осем мъниста на иглата си.

Знаеше, че след няколко минути пристанището ще гъмжи от полицаи. Беше видял изстрела. Постъпката бе глупава и лоша, но беше извършена от индианец. Той знаеше за Поук и за плана му. В началото се забавляваше, но сега, когато разбра колко е болен Поук, се разтревожи. Въпреки всичко обаче Поук беше индианец.