Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Мико беше близък приятел на бащата на Поук. Той съжаляваше стария човек, защото знаеше колко е честен и си представяше как ще страда, когато разбере за станалото. Рано или късно щяха да хванат Поук. Беше неизбежно. И все пак индианците трябваше да се поддържат. Когато полицаите най-накрая пристигнеха пред магазина му, той щеше да ги изгледа като идиот и да се прави на глух. В крайна сметка беше на осемдесет години. Предполага се индианците на тази възраст да са в подобно състояние.

Поук прекоси магазина, отвори вратата, която водеше към горния етаж, и се почувства много уверено. Крайбрежието беше истински лабиринт от улички. Безброй покриви, мазета, малки задушни стаи, стръмни мрачни стълби и други малки стаички, и покриви, и улици, и тухлени стени, аварийни стълби, капандури и коридори с безброй врати, зад които се криеха малките стаички на индианците.

Поук добре познаваше този район. Преди няколко месеца инстинктът за самосъхранение му бе подсказал да разучи целия бряг. Беше се подготвил като човек, който планира дълго и сложно пътешествие: с карти, километри и точно определени маршрути.

Индианците никога не задаваха въпроси. Някои от тях се смутиха от начина, по който взе да изучава техните къщички, като се катереше по покривите и тичаше из тесните вонящи улички, но това не беше тяхна работа… може момчето да е лудо. Трябваше да си изкарват прехраната… защо да се притесняват!

Сега Поук осъзна, че всичко това ще му бъде от полза.

Полицията със сигурност знаеше вече, че той е Екзекутора. По някакъв начин бяха открили, че работи с Джъпитър Луси. Но преди да го нападнат, е трябвало да разберат дали е той. За това им бе помогнал Бранзънстейн.

Щом се изкачи през таванския прозорец на покрива, той се почувства щастлив, че е убил още един богат глупак от Клуб 50.

Спря за момент на слънце и се опита да размисли трезво. Реагираше като човек, попаднал в лабиринт, който не знае накъде да тръгне: наляво, надясно или направо.

После реши да отиде при Ошида. Чък сигурно е пристигнал вече с парите. Ще напусне града. Щеше да има над две хиляди и петстотин долара! С хиляда долара можеше да подкупи главния барман в Панама хотел в Маями да го вземе на работа за помощник барман. На такова място от бакшиши се изкарваха двеста долара на седмица! Барманът му беше обещал, ако снесе хиляда долара.

Поук не се сети, че всеки полицай във Флорида е по дирите му. Въобразяваше си, че веднъж измъкне ли се от Парадайз Сити, ще е в безопасност.

Той се приближи предпазливо към края на покрива и погледна надолу към брега. Пристанището приличаше на прекатурен мравуняк. Жени пищяха. Всички се блъскаха. Пристигна линейка с включена сирена. Потни полицаи ругаеха и се опитваха да укротят тълпата. Стотици портокали бяха образували килим около тялото на Бранзънстейн. Хората ги тъпчеха и се хлъзгаха.

Видя Джак Хатчи настрани от бъркотията и веднага разбра, че този човек е изключително опасен. Ченгето беше индианец и познаваше брега не по-зле от Поук.

За миг се поколеба и мозъчните му клетки отново избухнаха като сигнална лампа.

Опря приклада на рамото си, прицели се в главата на Хатчи и натисна спусъка.

— Ти се разправяй с тази каша, Джак — каза Лепски, — а аз ще… — Успя да каже само това.

Видя как Хатчи се олюля и по сивата му коса бликна кръв. После, когато едрият мъж вече падаше, чу изстрела.

Бързо се извъртя и видя как някой мръдна на покрива на едно от малките магазинчета покрай брега. Посегна към пистолета. Извади го и стреля почти мигновено.

Дойде Анди Шийлдс.

— Там горе е! — каза Лепски. — Давай!

Дейв Фаръл си проправяше път през тълпата. Лепски махна към Хатчи, който се раздвижи.

— Погрижи се за него, Дейв — и хукна към магазина на Мико, следван от Шийлдс. Не бе изминал и десет крачки, когато стъпка един портокал и така падна на земята, че остана без въздух. Шийлдс, който се опита да подхване Лепски, се подхлъзна също и падна върху него. Лепски се изправи с усилие, като ругаеше.

Изстрелът му почти улучи целта.

Куршумът изсвистя покрай главата на Поук, откърти цимента от няколко комина. Парчетата се посипаха върху него и той се отдалечи на четири крака. Един от късовете го удари под лявото око. Потече кръв.

Приведен ниско долу, притича по покрива, като притискаше с кърпа кървящото си лице. Спусна се по желязната аварийна стълба, спря за момент на тясната уличка със зловонна миризма, ориентира се и хукна надясно. С пъргавината на котка се преметна през една тухлена стена, излезе на другата улица, огледа се и зави наляво. На края на улицата имаше отворена врата. Все още с кърпата на лицето, се затича по тесните стръмни стълби. Горе на площадката малко индианче си играеше с кукла. Поук спря и погледна момиченцето, после продължи. При вида на пушката и изцапаното му с кръв лице детето онемя от ужас.