Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

— Омръзна ми този град. Много е скъпо. Само за богаташи. Имам кола. — Той отново я погледна. — Мисля да отида в Джаксънвил. Имам приятел там. Може да ми намери работа. — Пак погледна гърдите й. — Искаш ли да дойдеш с мен?

Тя не се поколеба.

— Добре.

Той се успокои и опипа брадата си.

— Чудесно. Къде ти е багажът? Ще докарам колата и ще те взема.

Сега беше нейният ред да го огледа. Слабото му лице не изразяваше възбуда. Той гледаше надолу към слабите си кокалести ръце. Тя се поколеба за момент. Може да е сексманиак. Помисли още малко и сви рамене. Сексманиакът става опасен само ако се съпротивляваш. Трябва да напусна Парадайз Сити. В Джаксънвил не е по-лошо откъдето и да било другаде.

— Нямам нищо. Нито пари… нито дрехи… нищо.

— Имаш нещо… всички момичета имат. — Той стана. — Да тръгваме.

Тръгнаха смълчани по пристанището към паркинга. Стигнаха до някаква таратайка.

Щом се качиха, той каза, без да я погледне:

— Искам да се любим, а ти?

Тя знаеше, че ще се стигне дотам, и си представи момента, когато този жалък глупак щеше да легне отгоре й.

— Имаш ли някакви пари?

Той я погледна несигурно и отмести поглед.

— Какво общо имат парите?

— Ще видиш.

После тя се огледа в огледалото и се намръщи.

Господи! Беше ужасна! Косата й!

Отвори чантата, за да извади гребена, и се вкамени. Сърцето й силно задумка. В чантата имаше кафяв плик от амбалажна хартия… беше го взела от аерогарата. Катастрофата стана толкова бързо, че не бе имала време да го прибере в жабката. Съвсем го беше забравила.

Бързо затвори чантата.

Петстотин долара!

Глупакът се опитваше да запали колата, натискаше стартера и мърмореше.

Беше свободна! Като орела-рибар! Нямаше нужда този нещастник да пъшка и стене отгоре й!

Петстотин долара!

Отвори вратата на колата и слезе.

— Хей! — Той я изгледа, когато тръшна вратата. — Къде отиваш?

— Не и там, където си ти — каза тя и тръгна.

По-късно седна отново на пейката и отвори плика с треперещи ръце; орелът-рибар кръжеше над нея.

В плика нямаше пари.

Поне един от членовете на Клуб 50 бе намерил кураж.

Върху скъпата хартия с релефен щемпел на клуба със стегнат, гладък почерк беше изписано следното съобщение:

Върви по дяволите!

© 1971 Джеймс Хадли Чейс

© 1992 Антоанета Миндова, превод от английски

James Hadley Chase

Want To Stay Alive?, 1971

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007

Публикация:

Джеймс Хадли Чейс

ИСКАШ ЛИ ДА ОСТАНЕШ ЖИВ?

Антоанета Миндова, преводач

София Бранц, стилова редакция

Красимир Андреев, художник

Виолета Делчева, коректор

Формат 84/108/32. Печатни коли 11. Цена 14,92 лв.

Печат Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

„Зебра 2001“, 1992 г.

с/o НИКА, София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3567]

Последна редакция: 2007-09-24 08:00:00