Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Ето защо, когато се събуди, се измъкна от леглото, убеден, че най-малкото, което може да направи, е да стигне до аерогарата навреме и да посрещне майка си, пък ако ще да умре. Махмурлукът му го караше да се чувства така, сякаш е минал през месомелачка. Щом влезе в ягуара си, отпи солидна глътка уиски от бутилката, която винаги държеше в колата, с надеждата да намали ужасното си главоболие.

Погледна златния си часовник „Омега“ и видя, че остават само петнайсет минути до кацането на самолета.

При положение, че зъбите му почти плуваха в скоч, това бе истинско предизвикателство и той прелетя по булеварда към аерогарата със скоростта на участник в Гран При и с ловкостта на пълен левак.

Избегна три катастрофи само благодарение на сръчността на другите водачи. Излезе на магистралата и натисна газта. Колата летеше. Погледна часовника си. Беше 12.30. При 110 мили в час е неразумно да отделяш очи от пътя и е фатално да си гледаш часовника.

Дългата предница на ягуара се заби странично в прашен син буик, който точно излизаше от отклонението за аерогарата.

Силата на удара изхвърли буика насред магистралата и друга кола, която не успя да спре, се вряза в радиатора.

Ягуарът излезе на пътя, преобърна се, падна на покрива си и избухна. Дейвид Джаксън младши умря още преди пламъците да овъглят тялото му.

Чък видя как ягуарът връхлита срещу него, но не можеше да направи нищо. Усети удара, после стъклото пръсна в лицето му като шрапнел. По някакво чудо вратите се откъртиха, Чък изхвърча от колата и се намери коленичил на пътя.

Остана така, загледан с ужас в растящата локва кръв. Независимо от болката, от ужаса и от ужасното кървене, той мислеше единствено за парите в жабката на колата. Някак си успя да се изправи на крака. Като през мъгла чуваше клаксоните на колите и виковете. Без да им обръща внимание, се заклатушка към катастрофиралия буик и посегна към парите.

В това време от ягуара се стрелна пламтящ бензин като оранжевочервена змия и стигна до буика точно когато Чък извади плика с кървящи пръсти. Пробитият резервоар на буика гръмна.

Чък отхвръкна във въздуха, дрехите му пламнаха и това, което остана от него, се разби върху преобърнатия ягуар.

Лепски и Джакъби си пробиха път през зяпачите точно когато и третата катастрофирала кола избухна в пламъци. Черен дим закри мъртвото тяло на Чък, а една кафява ръка хвана Мег за китката и я издърпа далеч от дима и пламъците.

Мег беше в шок.

Тя беше успяла да се спаси от пламтящия бензин, но ударът беше толкова силен, че й размъти мозъка. Усети как я влачат и едвам успяваше да се движи. Не виждаше нищо: трепереше и се блъскаше в хората, докато индианецът я влачеше. Хората я изгледаха, после се обърнаха отново към горящите коли. Когато третата кола избухна, тълпата се отдръпна настрани, а Мег падна на колене. Усети как някой я дърпа нагоре. После я подхванаха здрави, силни ръце и тя припадна.

Индианецът я вдигна и я преметна през рамо. Тръгна напред с наведена глава, като си пробиваше път през хората под прикритието на черния пушек, който се носеше на талази от пламтящите коли.

Онези, които ги забелязаха, си помислиха, че индианецът помага на някое пострадало момиче, в което има все още искрица живот. Миризмата на обгорели тела, бесните пламъци и гъстият дим бяха много по-вълнуващи от някакъв си индианец и мръсна хипарка. Направиха им път и отново се струпаха напред, когато тялото на Чък пламна.

Дейв Фаръл, който наблюдаваше всичко това от северния изход на аерогарата, алармира Биглър.

— Огромна катастрофа. Магистралата е изцяло блокирана. Имаме нужда от помощ. Буик 55789 също е катастрофирал. Противопожарната група на аерогарата вече действа. Всичко е задръстено. Повтарям. Нуждаем се от помощ.

В това време Лепски, следван от Джакъби, си проправяше път сред хората и дима към буика. Те видяха как пламъците обвиха тялото на Чък върху задните колела на преобърнатия ягуар. Горещината беше толкова жестока, че изобщо не можаха да се приближат до пламтящото тяло.

Засвириха сирени, противопожарният отряд от аерогарата пристигна и започна да гаси трите коли с пяна.

Минаха десетина минути, докато Лепски успее да докладва на Биглър. Биглър му нареди да се върне в участъка и да остави другите да възстановят нормалното движение на пътя.

Индианецът, който бе издърпал Мег от разбития буик, седеше във високата кабина на петнайсеттонния камион с ръце на волана и спокойно чакаше полицията да разчисти пътя, за да мине.