Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

— Карол? Точно мислех да ти се обадя, скъпа! Но в момента съм много ядосан и съм затънал до гуша в работа. Ще ти се обадя по някое време. О’кей?… О’кей? Трябва веднага да тръгвам!

— Лепски!

Гласът на съпругата проби мозъка му сякаш с куршум.

Той примигна и се предаде.

— Да… да, как си, скъпа? Щурам се като черен дявол… Искам да кажа, че съм зает, мила!

— Лепски, престани да се вайкаш и ме слушай!

Той се облегна на бюрото на Танър и си разхлаби връзката.

— Казах ти… Съжалявам. Спал съм само 4 часа, откакто не сме се виждали. Аз… По дяволите! Зает съм!

— Ако дори и за момент мислех, че не си бил, не си и няма да бъдеш зает, щях да се разведа с теб. А сега престани да се оплакваш и ме остави и аз да кажа нещо!

Лепски се опита да пробие с пръсти дупка в бюрото на Танър и почти успя.

— Слушам.

— Току-що се видях с Мекситейбъл Бесинджър.

— Даде ли още една бутилка от уискито ми?

— Престани да мислиш за твоето пиене. Мекситейбъл казва, че точно този индианец е Екзекутора! Казах ти, но ти не ме послуша. Тя…

— Момент… Даде ли й бутилка от проклетото уиски?

— Лепски, колко пъти ще те моля да не говориш вулгарно?!

Изражението на Лепски така стресна сержант Танър, че той инстинктивно посегна към аптечката.

— Добре. И какво ти предсказа дъртата пияндура?

— Не я наричай така! Ако бях на твое място, щеше да ме е срам да се изразявам по този начин за възрастната жена.

Той изръмжа като кола, която се мъчи да потегли със спукана гума.

— Какво беше това? — Карол се сепна, макар че бе свикнала със звуците, които издаваше мъжът й. — Добре ли си, Лепски?

— Не знам.

— Понякога се притеснявам за теб. Изглежда, не можеш да се концентрираш, а това е важно, ако искаш да станеш сержант.

Лепски изтри потта от челото си.

— Да… Права си. Продължавай… Концентрирах се.

— Слава Богу! Мекситейбъл каза… сигурен ли си, че слушаш?

Лепски стъпка собствения си крак с такъв гняв, че страшно го заболя. Когато започна да подскача на един крак, Танър, който не отлепяше око от него, го изгледа смаян.

— Да, слушам — потвърди с крак във въздуха.

— Тя каза, че трябва да търсиш Екзекутора при портокалите.

— При кого? — изкрещя Лепски.

— Недей да крещиш, просташко е. Каза, че трябва да го търсиш при портокалите. Вижда го в кристалната топка.

— Така ли? При портокалите? — Лепски пое така мощно дъх, че можеше да накара прахосмукачка „Хувър“ да позеленее от яд. — Е, това вече е нещо. Не би могла да сбърка с такова предположение, нали? Целият проклет район бъка от портокали! Тя победи, нали? И за награда не грабна ли още една бутилка от уискито ми?

— Предавам ти какво ми каза! Първия път се оказа права, но ти не й повярва. Това е втората улика. Мисли, Лепски!

— О’кей, скъпа, ще мисля. А сега трябва да вървя.

— Опитвам се да ти помогна да се издигнеш.

— Разбира се… да… да, благодаря! — Той замълча и после продължи. — Не отговори на въпроса ми дали тази стара врачка взе друга бутилка от уискито ми?

Последва дълга пауза, после Карол каза с леден глас:

— Има моменти, Лепски, когато си мисля, че мозъкът ти е миниатюрен. — И затвори телефона.

Лепски също затвори и погледна към Танър.

— Някога жена ти да ти е казвала, че мозъкът ти е миниатюрен, Чарли?

Танър го зяпна.

— Защо? Тя изобщо не знае тази дума.

— Разбирам. Ти си щастливец. — Той хукна надолу през три стъпала и се метна в колата.

Горещото следобедно слънце вече не огряваше раи-раните навеси на сергиите за плодове и се бе спуснало към кея. Пазарът бе към края си. Имаше само няколко скитници, които се надяваха да купят евтини плодове и все още обикаляха сергиите, но като цяло пазарният ден бе приключил.

Джъпитър Луси беше отишъл до близкия бар да пийне една бира, а Поук седеше на сергията. Денят се случи добър и само няколко кашона с портокали бяха останали.

Чък излезе от сумрака и застана пред тезгяха. Двамата се изгледаха. Бляскавите черни очи на индианеца и малките неспокойни очи на Чък огледаха кея, после Чък пристъпи напред.

— Взех ги: петстотин долара!

— Тя добре ли е?

Чък кимна.

Поук започна да тегли портокали, за да печели време.

— Утре ще е заета. — Той свали един голям портокал и потърси по-малък. — Пет телефона.

Чък престана да диша.

— Пет телефона… пет?

— Две хиляди и петстотин долара. Инструкциите как да ги събере са на дъното на сака…

Чък кимна. После огледа кея наляво и надясно и когато се увери, че никой не го гледа, пъхна нещо в ръката на Поук.