Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Той слезе от колата, взе топката и я ритна високо във въздуха. После се затича с детето към морето. Когато топката падна, момчето я догони, след това Чък я грабна и пак я ритна към морето.

Мег ги гледаше.

Самотата, страхът, неспособността й да се оправя занапред сама и без пари я задържаха в колата.

Тя седеше все още там, когато Чък свърши играта и се приближи бавно към автомобила.

Половин миля дългият низ от сергии покрай брега представляваше градския пазар: там се продаваше всичко от местните поминъци, като се започне от бананите и портокалите и се свърши с костенурките, скаридите и сюнгерите. Всяка сергия имаше ярък шарен навес Повечето от продавачите бяха индианци.

Поук Тохоло стоеше зад сергия с портокали. Тя беше собственост на един индианец на име Джъпитър Луси.

Луси беше дребен веселяк, който мразеше богатите и полицията, но имаше достатъчно ум в главата, за да стои настрана от неприятностите. Смятаха го за най-сигурния човек на брега, тъй като никога не задаваше въпроси и не се интересуваше от работата на другите. Когато Поук отиде при него да търси работа без заплащане, Луси мигновено взе решение. Познаваше бащата на Поук. Знаеше, че Поук е размирник. Знаеше също, че никога не би търсил работа без заплащане, освен ако не се крие от нещо. Затова се съгласи без колебание.

Когато двете цивилни ченгета най-напред стигнаха до сергията на Луси, той им представи Поук.

Детективите знаеха, че задачата им е непосилна. Те се тътриха половин миля в жегата, спираха пред сергиите, задаваха въпроси и записваха имена, но това си беше чиста загуба навреме.

— Братовчед ми — обясни Луси със щастлива усмивка, която откри два реда златни зъби. — Много добро момче като мен И сме от един род — Луси. Той е Джо, а аз съм Джъпитър.

Детективите записаха имената им и продължиха, защото ги очакваше още много работа.

Луси и Поук размениха усмивки.

Но детективът Макс Джакъби, чиято задача беше да провери всички мотели, има по-голям късмет.

Мисис Бърта Харис не обичаше полицаите. Преди около трийсет години я бяха хванали да краде от един супермаркет и тя никога нямаше да забрави как се държа с нея ченгето, което я пипна. Ето защо, когато Джакъби пристигна в Уелкъм мотел, тя реши да бъде колкото се може по-жестока.

Както винаги Бърта дъвчеше хамбургер. Обичаше хамбургерите така, както ги правеше старият Сам: повече лук, отколкото месо, но признаваше, че в повечето случаи ядяха боклуци.

— Търсим един индианец — каза Джакъби без особена надежда. — Около двайсет и пет годишен, гъста черна коса, висок, с риза на цветя и тесни панталони. — Беше го казвал вече поне трийсет пъти без никакъв резултат, но имаше търпение… полицейска работа. — Отсядал ли е такъв мъж при вас?

Бърта прикри с ръка устата си и се оригна.

— Я повторете — какво беше?

Джакъби повтори.

Бърта се замисли Миризма на лук лъхаше в лицето на Джакъби.

— Идват много хора — каза тя най-накрая. — Идват, отиват си. Ако помня всеки, ще направя състояние само от показване по телевизията, не е ли така?

— Това означава ли, че много индианци отсядат тук?

Джакъби усети, че няма да е лесно с тая стара дебела кучка.

Бърта отхапа от хамбургера, задъвка и се загледа някъде покрай Джакъби.

— Не… не бих казала.

— Много е важно — каза рязко Джакъби. — Разследваме убийство. Питам ви отсядал ли е при вас млад индианец?

Бърта извади парче месо, което беше влязло между задните й зъби, с помощта на малкия пръст.

— Не знам за никакво убийство — това си е работа на полицията.

— Питам ви: имало ли е тук индианец напоследък?

Убийство!

Изведнъж тя загуби самообладание. Колкото и да се опитваше да се държи неотзивчиво, разбра, че нещата са сериозни.

— Да. Имаше един индианец.

На Джакъби му бяха нужни десет минути, за да измъкне описание от нея, но когато го получи, то така съвпадна с външността на мъжа, когото търсеха, че той едва сдържа вълнението си.

— Регистрира ли се?

— Всеки трябва да се запише — изтъкна добродетелно Бърта и му подаде парцаливата тетрадка.

— Хари Люкон? Това неговото име ли е?

— Да.

— А тези двамата: мистър и мисис Джак Алън?

— Много мили млади хора. Дойдоха заедно с него с колата.

— Бунгала 4 и 5… така ли? Бърта се прозя.

— Да.

— Ще използвам телефона.

— Чувствайте се като у дома си — рязко отвърна Бърта.

Джакъби се обади на Бътлър в участъка. Бътлър го изслуша и каза, че ще изпрати инспекторите от отдел „Убийства“ веднага в мотела.