Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Лепски се изправи.

— О’кей… извинете за безпокойството. — Тръгна към вратата и после спря: — Ще имате ли нещо против, ако още сега говоря с Тохоло.

Хансън се сви в стола. Взе писалката и я загледа втренчено. В този момент той изглеждаше по-възрастен от годините си, което го правеше много стар.

— Можете, но кратко, за да не безпокоите членовете на клуба — каза той дрезгаво. — Ще го намерите на бара.

— Къде е барът?

Хансън продължаваше да гледа златната писалка.

— В края на коридора — вратата вляво.

После се стегна. Трябва да направи известно усилие, каза си той. Да не позволи да рухне животът, който си бе създал. Вдигна глава и погледна отчаяно Лепски:

— Все пак ви уверявам… само ще си загубите времето.

— Да… Вече ми го казахте — отговори Лепски и излезе.

Хансън изпусна писалката. Обзе го болезнен страх. Припомни си как преди двайсет години един добър приятел му се обади да го предупреди, че полицията разпитва за него и ще е най-добре да напусне Англия… Тогава беше почувствал същия страх, който се бе надявал да не усети отново. Но щеше да го изпита и на следващата сутрин, когато получи писмото, с което го питаха дали му се живее. Под исканата сума от петстотин долара видя подпис:

ЕКЗЕКУТОРА.

Чък караше буика по черния път, който водеше към един от многобройните плажове по брега. Плажът не беше много известен заради пясъчните дюни, но все пак имаше няколко коли.

Чък паркира настрана от останалите. После се обърна към Мег, която се беше свила далеч от него. Досега не си бяха казали нито дума.

— Взели го? — попита той.

С треперещи ръце тя отвори чантата, извади плика и му го подаде.

— Значи си го отворила? — каза той и извади доларите. — Чудесно! Добра сумичка!

Мег потрепери.

Писмото от екзекутора се изплъзна между банкнотите и падна на седалката.

— Видя ли писмото?

Мег пъхна свити юмруци между краката си. Не можеше да произнесе нито дума. Само гледаше втренчено Чък.

— Къде се беше запътила, малката? — попита Чък. — Към Маями?

Тя кимна и с усилие каза:

— Повече не искам да имам нищо общо с това — гласът й беше дрезгав. — Махам се! Нищо няма да кажа! Обещавам! Но си отивам!

— Да, разбирам… — Чък сгъна банкнотите и ги прибра в джоба на ризата. — Доста хипита се отказват… и са щастливи… но не и ти, малката.

Мег събра юмруци и погледна Чък като обезумяла.

— Обещавам! Нищо няма да кажа! Само ме пусни! Този индианец е побъркан! Искаш ли да се забъркваш с луд индианец? — Тя отново сложи ръце между краката си и започна да се клати напред-назад. — Чък! Помисли си! Хайде да се махнем. Той е убиец! Моля те, Чък! Послушай ме!

Голяма червено-бяла топка падна, удари се в калника и после в предното стъкло.

Чък и Мег се отдръпнаха стреснати назад.

Малко момче по бански, загоряло и слабо, притича и взе топката. Ухили се на Чък.

— Извинете, мистър. Искате ли да я ритнете?

— Да. — Чък слезе от колата, взе топката, сложи я на земята и я ритна високо във въздуха. Детето изписка радостно и хукна след топката, политнала към водата.

Чък влезе в колата.

— Готино хлапе. Знаеш ли? Когато бях на неговите години, никога не съм имал топка… Не съм имал нищичко.

— Искам да се махна! — каза рязко Мег. — Чуваш ли? Ще се махна!

Чък вдигна бележката от Екзекутора, прочете я и погледна към Мег.

— Искаш ли да останеш жива, миличка? — попита той.

Тя сякаш се смали и се отдръпна още повече от него.

— Искаш ли да ти го прочета дума по дума? — продължи той. — О’кей, той е луд. Нямаш късмет. Може би аз също. Изчезвай, ако така си решила, но няма да стигнеш далече. Да се хванеш с откачен индианец не е шега работа. Така че, ако искаш да се махнеш, давай, но първо си задай въпроса докъде ще стигнеш? Добре, да речем, че се добереш до Маями. Какво му е хубавото на Маями, ако си с нож в червата или с куршум в черепа? — Той потупа писмото. — Прочете го, нали? Задай си същия въпрос: искаш ли да останеш жива?

Мег в ужас повдигна косата си. Колебаеше се.

— Не можеш да ме уплашиш! Хич не ми пука! Изчезвам!

Чък започна да си чопли носа.

— Виж к’во! Втръсна ми… изчезвай… махай се! Разкарай се, по дяволите, от тая кола, но запомни едно нещо, което няма да…

Тя го изгледа.

— Няма да купя нито едно цвете за погребението ти. Заключи той.

— Привет, мистър!

Момчето отново беше дошло.

Чък му се ухили.

— Искате ли още един удар, мистър?

Чък погледна към Мег.

— Изчезвай!… Аз си имам компания.