Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Чък я изгледа.

— Неприятности ли ще създаваш?

Тя трепна.

— Не… Ще отида.

— Чудесно. Като вземеш плика, веднага се връщай тука. Поук ще наблюдава. Да знаеш!

Тя го погледна със застинало лице.

— Кой Поук?

Той се захили, после кимна.

— Вече започваш да чаткаш… но запомни: ще бъдеш под наблюдение. А сега тръгвай!

Тя взе овехтялата си чанта и излезе от стаята. Той се ослушва, докато стъпките й заглъхнаха по дървените стълби, после хукна надолу, кимна на индианеца и излезе навън.

Като си проправяше бързо път сред хората, стигна до автобусната спирка и се спря зад сергия с банани. Видя Мег, която чакаше с още няколко души, и когато автобусът дойде, тя се качи.

Автобусът потегли, а той се затича покрай брега към буика. Караше бързо по страничните улички и пристигна на аерогарата 10 минути преди Мег. Влезе в чакалнята и потърси подходящо място, откъдето да може да наблюдава кабините, без да се вижда.

Застана до щанда за вестници и видя как Мег влиза забързана и отива към кабина А. Той кимна. Никаква паника… нито следа от страх.

Тя влезе в телефонната кабина и затвори вратата.

Стомахът му се сви на топка. Изведнъж, кой знае откъде, изскочиха две ченгета. Въпреки че бяха облечени цивилно, нямаше начин да ги сбърка: едри, чисти, елегантни, широкоплещести и целеустремени. Те си пробиваха път през тълпата към телефонните кабини и Чък усети как по лицето му се стече струйка пот.

Дали Мег ще го издаде? Това бе първата му мисъл. По-добре да се маха оттук, да изчезне от града! Така се уплаши, че не можа да помръдне, само стоеше и гледаше.

Детективите минаха покрай телефоните и се спряха пред един индианец семинол, който тъкмо влизаше в чакалнята.

Чък изтри потта от брадата си и въздъхна с облекчение. Индианецът тръгна с детективите, като протестираше и размахваше ръце, а хората го зяпаха. Ченгетата избутаха индианеца в ъгъла и го нападнаха с въпроси.

След известно време Чък видя, че Мег излиза от кабината и тръгва към изхода. Тя не беше видяла какво се случи, но вървеше доста бързо, за да изглежда непринудено.

Чък отново усети страх.

Ако някое от ченгетата я види и се учуди закъде се е забързала? Всъщност Чък нямаше причини за безпокойство — полицаите бяха прекалено заети с индианеца.

Чък излезе от аерогарата с вдървени крака. Видя как Мег се качва в автобуса и бързо тръгна към буика.

В автобуса имаше само пет души. Мег си купи билет и седна най-отзад на спокойствие. Шофьорът я беше изгледал любопитно. Тя знаеше, че сигурно изглежда ужасно. Студени тръпки пълзяха но гърба й и в момента, в който седна, тя започна да трепери. Надяваше се никой от пътниците да не забележи. За момент остана неподвижна, като се опитваше да се успокои. Чак когато автобусът засвистя по магистралата и тя се увери, че никой не я гледа, спря да трепери.

Изчака рейсът да се включи в голямото движение и отвори чантата си. Извади плика от амбалажна хартия. Погледна го, обърна го, поколеба се и после, решена да разбере какво има, извади от чантата пиличка за нокти и го отвори.

Вътре намери пет стодоларови банкноти. При вида на всичките тези пари се сви от страх, после забеляза и бележката от Екзекутора. Страхът отстъпи на ужаса. Устата й се изпълни със слюнки. За момент понечи да скочи, но някак успя да се овладее. Прочете отново бележката и я обля студена пот.

Сега вече знаеше! Това, което подозираше, се оказа истина!

Екзекутора!

Поук!

Колко ли хора беше убил? Тя си напрегна мозъка, за да си спомни. Но имаше ли значение колко са? И един човек стигаше.

С треперещи ръце прибра парите и бележката в плика и го пусна в чантата.

Чък се беше забъркал с този ужасен индианец… а също и тя!

Гледаше през мръсния прозорец палмите, плажовете и къпещите се хора и умът й бе парализиран от страх. Помъчи се да измисли нещо.

Поук заплашваше хората, за да му дават пари, а нея използваше, за да ги прибира! Полицията можеше и да я чака! Можеха да я арестуват, когато взимаше плика!

Убийство!

Не! Чък не заслужаваше да се забърква в убийство! Беше объркана. Какво да направи? Отново слюнки изпълниха устата й; отново трябваше да положи усилия, за да не скочи от седалката. Дали да отиде в полицията?

Тя потръпна. Полицията! Представи си как отива в участъка и им разправя за случилото се. Дори да й повярват, какво могат да направят? Да я изпратят при родителите й? По-вероятно ще я пратят в някое отвратително място, където да я пазят! Умът и се мяташе като топка за пинг-понг.