Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

— Стаята е готова, мистър Джонс. Първи етаж, вляво. Стая 3.

— Аз съм с жена си — каза Чък.

Индианецът продължи да се усмихва.

— Точно така, мистър Джонс, с жена ви.

Спалнята беше от задната страна и гледаше към пристанището. Имаше двойно легло, разнебитен скрин, стенен гардероб и за най-голяма изненада — телефон, поставен на нощното шкафче до леглото. Така наречената баня и вонящата тоалетна бяха от другата страна на площадката.

Мег хвърли раницата си на пода и огледа стаята.

— Защо не останахме в мотела, вместо да идваме в тая ужасна дупка — попита тя и отчаяно се тръшна на леглото.

Чък отиде до прозореца и погледна към брега. Постоя така няколко минути, опиянен от шума и оживлението, после се обърна и отиде при леглото.

Мег погледна към него.

— Честно казано, Чък, понякога има моменти, когато си мисля, че си откачил. Защо напуснахме мотела? Там беше толкова удобно. Защо дойдохме в тази ужасна дупка?

Той я изгледа със стъклен поглед.

— Какъв мотел?

Мег потрепери. Тя притисна с ръце лицето си.

— Чък! Какво означава това? Да не искаш да ме подлудиш? Като те питам за Поук… кой Поук? Сега… кой мотел? Какво има? Какво ти става… или вината е у мене?

— Нищо ми няма, малката — каза спокойно Чък. — Никога не сме срещали Поук. Никога не сме били в мотел.

Мег повдигна с отчаяние разбърканата си коса.

— Искаш да кажеш, че това трябва да кажа на полицията.

Чък се захили.

— Я, малката, най-накрая показа, че имаш пипе. Точно така. Никакъв Поук… Никакъв мотел.

Изведнъж досадните й заядливи родители и мрачният дом й се сториха като небесен рай.

— Не, Чък. — Тя започна да се удря с юмруци по челото. — Не! Отивам си! Ти се разправяй с тоя откачен индианец. Не искам… нищо да знам! Нищо няма да кажа. Отивам си!

— Така ли?

Тя се смрази от гласа му.

Чък бе извадил джобния си нож. Бляскавото острие я накара да се свие.

— Вече си вътре, малката — каза Чък спокойно. — Предупредих те и ти каза, че си навита. Ако се откажеш, ще те резна. Искаш ли да ходиш с нарязано лице цял живот?

Тя се втренчи с ужас в ножа. Чък я изгледа, захили се, прибра ножа в джоба си.

— Айде, малката, да отидем да разгледаме града.

Тя стоеше неподвижно и силно притискаше с ръце стомаха си.

— Там е… от другата страна на коридора — насочи я Чък.

Той видя как тя бързо пресече площадката, а когато чу водата от тоалетното казанче, излезе от стаята, затвори вратата, заключи я и я изчака в началото на стълбите.

Те слязоха един до друг, минаха покрай дебелия усмихнат индианец и излязоха на жегата и шума по брега.

Поук Тохоло се облегна назад в кабината на камиона.

Шофьорът — нисък, як, плешив и с лунички — жадуваше да си приказва с някого… независимо с кого. Като видя Поук да му маха с ръка на магистралата, спря и му помогна да си качи раницата. След като се качи и Поук, камионът с рев потегли по магистралата към Парадайз Сити, а шофьорът се разприказва.

— Ех, приятелю! Не ти трябва да ходиш там! Чу ли по радиото? Не си? Боже! Аз само това слушам, освен когато съм си вкъщи и слушам жената! Чу ли за Екзекутора? Е… това вече си го бива! Да чуе човек нещо по-различно от глупостите, дето ги дрънкат по радиото… Никсън, вълнения. Приятелю! Виж, това го слушам наистина внимателно, ама си струва. Всички наоколо си правят майтап само с убиеца. Ти от къде си? От Джаксънвил? Знам го, разбира се… Малко са градовете покрай магистралата, които да не ги знам. На почивка, а? Е, със сигурност ще си имаш неприятности. Този Екзекутор… предполагам, че е някой откачен. Точно преди да те кача, по радиото съобщиха, че ченгетата търсят някакъв индианец. Хич не се залъгвай… ченгетата в тоя край са умни. Никога нямаше да кажат, ако не бяха сигурни, че индианец е очистил тия глупаци. Виж к’во, аз харесвам индианците, но за мен всички индианци са еднакви… разбираш ли? Хич не се заблуждавай. Предполагам, че за индианците ние, белите, също сме еднакви… нали така? Ама само си представи! Индианец да претрепе тия богати глупаци! Знаеш ли к’во си мисля? Кой, по дяволите, го е грижа, че утрепали трима глупави богаташи? Та да ти разправям какво казаха по радиото. Тая курва го видяла: Манди Лукас. Тя кърти в Пелота клуб. Човече! Чакай да ти кажа за вертепа! Та тя видяла оня приятел да слиза от колата й… е, това вече е нещо, нали? От собствената й кола! Спрях на едно кафе да си купя сандвич и я гледах по телевизията! Някаква си курва! Нямам нищо против да я катурна. В нея има нещо! Тия цици! Та ченгета я пазят. Каза, че може да го разпознае винаги, и ченгетата ще строят в редица всички индианци от града, за да може да го посочи. Как ти се струва, а? Казвам ти, приятелю, много е нажежено за индианците, така че внимавай!