Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Отиде на гарата и взе да си отваря път между хората към кабина 8. Прибра илика, сложи го в чантата и излезе.

След около минута буикът намали, тя се качи и Чък потегли.

— Никакви проблеми?

Тя отново погледна потното му лице и бързото движение на очите му.

— Не.

Той подсвирна тихо.

— Господи! То било като да береш череши.

Стигна до един паркинг и сиря.

— Дай го.

Мег му подаде илика и докато той го отваряше, тя гледаше лъскавите скъпи коли, които минаваха покрай тях. Гледаше угоените лица: жените с техните ужасни шапки, мъжете със спукани капиляри, все едно паяжина по лицата. Хора, които имат сигурност. Това ли означаваше сигурността: големи коли, дебели тела, морави лица и шапки с цветя.

— Вече са хиляда долара — каза Чък и пъхна илика в жабката. — Нали ти казвам… златна мина!

Тя кимна. Почти не чу какво й казва.

Извади от джоба си листа, който Поук му беше оставил на дъното на сака.

— Тръгваме… В хотел „Адлон“! Третата пресечка вдясно, нали?

— Не знам.

— К’во знаеш изобщо? — озъби се Чък. — Само аз ли ще мисля?

След десет минути Мег излезе от „Адлон“ и изчака да дойде буикът. Тя се качи и Чък потегли, като се оглеждаше неспокойно.

— Проблеми?

— Не.

— Тоя хитрец умно го е измислил! — Чък спря колата на друг паркинг и отвори плика.

— Хиляда и петстотин — изломоти той. — Още толкова и изчезваме. — После погледна листа. — Сега аерогарата, кабина С. После автобусната спирка на Грейхаунд. Кабина 6.

Чък спря на паркинга близо до входа.

— Побързай, малката. Ще те чакам тук.

Тя бързо пресече асфалта и влезе в препълнената чакалня на летището. Пет пари не даваше дали някой я гледа. Отиде до телефоните. Един мъж точно излизаше от кабина С. Той я погледна и тя прочете неодобрение в очите му. Беше на средна възраст, с добре оформено шкембе и безупречно облекло Мег ненавиждаше този тип консервирани еснафи. Тя профуча покрай него и влезе в кабината. Дори не си направи труда да затвори вратата, нито пък да се огледа дали мъжът я наблюдава.

Пипна под телефонния автомат и усети метала. Замръзна и опипа отново. Нямаше никакъв илик! Бързо погледна през рамо към остъклената врата. Нямаше грешка. Кабина С.

— Ще използвате ли телефона или сте се подслонили от дъжда? — попита саркастично един мъж.

Поредният старомоден и лъскаво облечен тип с голямо шкембе — помисли си Мег. Господи! Как ненавиждаше тия преуспели негодници със самодоволните им всезнаещи физиономии!

Тя тръгна бързо към буика и влезе вътре.

— О’кей? — попита Чък и включи двигателя.

— Не.

Той включи на скорост.

— К’во значи не?

— Кабина С, нали?

— Да… добре ме чу.

— Нямаше нищо.

Лицето на Чък се озлоби.

— Да не се опитваш да ме преметнеш, тъпа кучко?

Тя хвърли чантата на коленете му.

— Ето! Иди и провери сам. Няма нищо в кабина С.

Чък бутна обратно чантата й.

— Върни се и ги прерови всичките Трябва да има някаква грешка.

— Ти иди.

Той я удари с юмрук по коляното. Прониза я силна болка. Тя се преви и стисна с ръце крака си.

— Иди и провери! — изръмжа той.

Мег излезе от колата и се върна в чакалнята. Почти куцаше от болка. Повечето от кабините бяха заети. Вече не й пукаше какво ще стане. Отваряше вратите независимо дали имаше някой или не, избутваше човека настрани, проверяваше под телефонния автомат и влизаше в следващата. Тебеширеното лице и втренченият поглед заглушаваха всякакъв протест.

За по-малко от пет минути провери всички будки. Хората я зяпаха.

В последната кабина имаше огромен мъж с шапка от туид и с малка лула между зъбите. Той се облегна на стената, докато Мег се наведе, за да провери под автомата.

— Да не си загубила нещо, пиленце? — попита я с широка усмивка.

— Не и тебе, откачалка такава. — Обърна се и забърза към буика.

— Нищо — каза, щом влезе в колата.

— По дяволите! К’во е станало? Мислиш ли, че някой сульо ги е свил преди тебе?

Мег потърка коляното, което продължаваше да я боли.

— Не знам.

— Само това ли ще кажеш? — изръмжа Чък. — Става дума за петстотин долара!

Подкара към автобусната спирка на Грейхаунд. Докато караше, си мърмореше под носа и от време на време удряше с юмрук волана.

— Хич не ти пука, нали? Глупава, тъпа кучка!

Мег мълчеше. Тя се облегна назад и заразтрива коляното си с отчаян поглед.

На спирката на Грейхаунд Чък видя, че е невъзможно да паркира. Той спря, наведе се напред през Мег и отвори вратата.

— Кабина 6… тръгвай! Аз ще се върна.