Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

— Няма го там!

Сърцето на Хари се преобърна. Това означаваше, че пазачът бе влязъл в товарния отсек, правейки доближаването до него още по-сложно.

— Той е в багажното отделение — каза Хари. — Ти стой тук. Аз ще отида до товарния люк. Той се отваря отвън. Дай ми две минути, за да го отворя. Ще поема огъня върху себе си, докато изтичаш по коридора и отвориш вратата на отсека.

Луин кимна.

Хари тръгна към изхода. Когато минаваше покрай Франкс, видя че той се беше сгърчил на седалката с увиснала напред глава. Дишаше тежко, но продължаваше да стиска пистолета си.

Хари скочи на земята. Мийкс стоеше наблизо, наблюдавайки групата пътници и екипажа, чиито силуети образуваха тъмен „налеп“ върху белия пясък на около двеста ярда.

С биещо до пръсване сърце, с пресъхнало гърло и кисел вкус в устата, Хари изтича покрай корпуса на самолета до товарния люк. Той се пресегна и хвана ръчката, която го затваряше. Дръпна я и бързо се наведе, когато тежкият капак зейна, падайки като махало.

Предпазливо надникна вътре. Ръката му трепереше толкова силно, че едвам удържаше револвера.

Багажното отделение беше празно!

В мига, в който се втрещи, в мига, в който осъзна, че пазачът не беше се скрил вътре, го стресна трясъкът на един револверен изстрел във вътрешността на самолета и той за малко не изпусна оръжието си.

Той разбра какво се беше случило. Пазачът ги беше направил на глупаци. Беше се скрил или в камбуза, или в тоалетната.

Хари изтръпна. Дали пазачът беше „заковал“ Луин? Той заобиколи — точно навреме, за да види как Мийкс, с изблещени очи и мъртвешко на лунната светлина лице, рязко вдигна револвера си. От вратата на самолета излая друг револвер и една жълта светкавица разкъса мрака.

Мийкс политна назад, когато куршумът го улучи между очите, пръсвайки мозъка му и раздробявайки неговия череп.

Хари съзря на прага неясна фигура. Позна фуражката и започна да стреля като обезумял. Пазачът отвърна на огъня и Хари почувства как куршумът прелетя покрай лицето му. Хвърли се на четири крака и опита да се заслони под самолета.

Забеляза пазача, който се надвесваше от машината. Луната се отразяваше в револвера му. „Край! — помисли си Хари. — Свършено е с мене!“ Той затвори очи, притискайки се още по-плътно към пясъка.

Някъде вътре в самолета отекна приглушен изстрел от пистолет. Хари потрепери. Отвори очи тъкмо навреме, за да види как пазачът изпусна револвера си и падна напред, приземявайки се върху пясъка с тъп звук.

Известно време Хари остана глупаво загледан в трупа на пазача, след което бавно се изправи. На вратата на самолета се появи Франкс. Той се облегна на рамката й. От мястото, където стоеше, Хари чуваше неговото мъчително дишане. Докато се приближаваше, Франкс стреля в него още веднъж.

— Видях му сметката! — изхриптя той. — Нали ти казвах! Тоя никаквец мина точно покрай мене. Не ме видя.

Хари отиде при пазача и го преобърна с крак. Почувства, че му се гади от вида на мъртвото застинало лице.

— Вземи камъните! — простена Франкс. — Няма да издържа още дълго. Побързай!

Хари се стегна и се покатери в самолета.

— Искам да излезеш и да държиш под око онази сбирщина — каза той. — Ще ти помогна да се спуснеш долу.

Той свали Франкс на пясъка и го облегна на колесника. Усилието беше прекалено голямо за него. Главата му клюмна върху гърдите и пръстите му изпуснаха пистолета.

Хари погледна към пътниците. Един от тях се беше изправил.

— Сядай! — изкрещя той, като вдигна револвера си и стреля над главата на мъжа. Оня бързо седна.

Хари разтърси Франкс.

— Дръж се! Наблюдавай ги!

Франкс изпъшка, стисна пистолета си, който Хари натика в ръката му, и изломоти нещо.

Хари се намъкна с лазене в самолета и се затича към камбуза. Откри лежащия в коридора Луин с простреляна отзад глава. Нямаше нужда да го обръща, за да разбере, че е мъртъв. Той отвори вратата на багажното отделение и влезе вътре. Загуби няколко секунди, докато намери малката четвъртита касета. Когато се опита да я отвори, установи, че беше заключена.

Стискайки я под мишница, Хари скочи долу на пясъка. После изтича до мястото, където лежеше Мийкс. Прерови джобовете му и намери ключовете от колата.

Когато се върна при Франкс, забеляза, че той лежеше с лице захлупено върху пясъка. Хари се наведе над него и го изправи, Франкс дишаше тежко. Беше в безсъзнание, с подгизнала от кръв ръка.

Хари го подпря, изтича до колата и запали мотора. Докара я до самолета. Слезе и отиде при Франкс, оставяйки двигателя да работи. Изправи го на крака с теглене, нарами го и олюлявайки се, го понесе към колата. Сложи го отзад, тръшна вратата и седна зад волана.