— Не — рече Хари и почувства как по тялото му пробягна ледена тръпка от страх при вида на присмехулната, развеселена физиономия на детектива.
— Да, подготвям си повишението — повтори Хемърсток и запали цигара. — Дължиш ми петдесет долара, но от мене да мине. Толкова ми струваше да те закова. Сестричката ми не е такава празноглавка, за каквато я представих. Ако не беше тя, едва ли бих те пипнал. Един от наемателите на съседното бунгало й се обадил и й съобщил, че двамата с твоята мадама здравата се джавкате. Тя решила, че ще е най-добре да разбере за какво е цялата патардия. Заобиколила отзад, защото зърнала някакъв дебелак да подслушва под прозореца откъм предната страна. Ти си щял да си изплюеш карантиите от крещене. След това приятелката ти започнала да набира смелост. Сестра ми я чула да казва, че не й пукало дали ще отиде в затвора, пък и полицаите нямало да я вкарат при осъдените на смърт, както щели да постъпят с тебе. Сестричето ми се върнало в офиса и се опитало да се свърже с мене, но аз съм бил по работа. Докато ме открие, вие двамата сте си събрали багажа и сте изчезнали. Помислих си, че си струва човек да се позанимае с тебе. Проследих те дотук и ти пробутах смешната басня за петдесетте долара. Голям майтап! Не познаваш сестра ми. Досега никога не е бъркала. Имах специално подготвен за тебе лист хартия, който ти „обработи“, докато ми даваше разписката за парите. Сдобих се с хубав набор от отпечатъци. Проверих ги и що да видя? Оказа се, че Хари Грифин е Хари Грийн — момчето-чудо, дето щипна диамантите от самолета и дето го търсят също и за убийство.
Хари не каза нищо. Мислеше си за Глори. Тя така упорито се беше старала да му осигури безопасност. В момента беше доволен, че е мъртва. За нея беше по-добре да не става свидетел на провала на внимателно подготвения й план.
— Ето това е — завърши Хемърсток. Той извади изцапания с кръв гаечен ключ, като го държеше внимателно за единия край между палеца и показалеца си. — Кого уби? Нея ли?
— Не. Не съм я убил — отвърна Хари. — Не можете да ми припишете това.
Сержантът се засмя.
— Можем да се опитаме — отвърна той и се изправи. — Май че камионетката пристига. Хайде, вдигай се! Чака ни работа. — Отиде при вратата на бунгалото и я отвори, фаровете на една приближаваща се кола светнаха право в него. Детективът обърна глава и погледна Хари.
— Разбира се, че ти си я убил — рече. — Тя въобще не е стигала до Колиър Сити. В момента момчетата претърсват плажа. Там си я закопал, нали? Намерихме лопатата в багажника на автомобила ти. По нея има пясък.
— Не съм я убивал — заяви Хари и леко се надигна.
— Тя беше всичко за мене. Никога не бих я убил! Обичах я!
Хемърсток сви рамене.
— От онова, което ми разказа сестра ми, е ясно, че си я обичал, колкото плъх обича отрова за плъхове.
— Не съм я убивал — повтори Хари.
— О’кей, кажи това на съдебните заседатели, но не очаквай да ти повярват. Хайде! Да вървим!
С бавни, несигурни стъпки Хари прекоси стаята и излезе навън, където го чакаше полицейската кола.
© 1955 Джеймс Хадли Чейс
© 1993 Антонио Маринов, превод от английски
James Hadley Chase
You’ve Got It Coming, 1955
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Публикация
Джеймс Хадли Чейс. Няма да ти се размине
Първо издание
Превод: Антонио Маринов
Стилова редакция: София Бранц
Художник: Борис Десподов
Коректор: Лети Енишарлийска
Формат 84/108/32
БОНКОМЕРС, Берковица
ЗЕБРА 2001, София, 1993
с/о НиКа, София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8267]
Последна редакция: 2008-06-23 20:32:19
Хвърчило — военен жаргон за самолет — Б. пр.
вулканфибър — здрава материя от вулканизирана хартия и растителни влакна за направа на чанти и куфари — Б. пр.
колодий — разтвор на целулозен нитрат в смес от етилов алкохол и етер, използван за лепила, лакове и за покриване на леки рани в медицината. — Б. пр.
Камбуз — кухня на кораб или самолет — Б. пр.
Равиоли — вид кнедли. — Б. пр.
„Зелеви“ дървета — тропически дървета, чиито големи листни пъпки се ядат като зеле. — Б. пр.