Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

— Не. — Джоан изобщо не погледна към него. — Днес е зает.

Хари притеснено се размърда. Стрелна я с очи, питайки се какво ли става в душата й.

— Изглеждаш така, сякаш не си спала особено добре миналата нощ — каза той. — Все още ли продължаваш да се тревожиш безпричинно, Джоан?

— Де да беше без причина! Ти да не би да си успял да заспиш? — отвърна тя и намали скоростта при входа на игрището за голф. Зави с колата по частния път, после даде газ и се понесе бързо напред. Никой от тях не обели дума, докато не паркираха пред сградата на клуба. Тогава Джоан рече:

— Да се качим на терасата.

Както слизаше от колата, Хари хвърли поглед назад към правата автомобилна алея, която беше връзката с главния път. От Борг нямаше ни следа.

Тръгна след Джоан по обточената с бегонии пътека. Заобиколиха постройката и се изкачиха на просторната тераса с подредени по нея маси и ярки летни чадъри. Там имаше не повече от пет-шест души и не представляваше никакъв проблем да си намерят уединена маса. Двамата се настаниха и когато келнерът дойде, Хари поръча само едно двойно уиски, понеже Джоан заяви, че не искала нищо.

Изчакаха да бъде поднесено питието и тогава Хари каза:

— Кога смяташ, че ще бъдеш в състояние да поговориш с баща си? Що се касае до мене, аз не бих искал да губя повече време.

Тя заразглежда ръцете си и се намуси.

— Нямам намерение да обсъждам с него каквото и да било сега, Хари.

Той се почувства така, сякаш някой го беше ударил в диафрагмата.

— Искаш да кажеш, че се отказваш от проекта ли?

— Да, това е, което искам да кажа. Извинявай, но не мога да се включа в него сега.

— Но аз разчитах на тебе, Джоан — каза Хари пресипнало. — Бяхме уточнили всичко. Защо си променила мнението си?

— Баща ми има доверие в моята способност да преценявам — отвърна му тя, загледана към отдалечения равен пасаж от игрището, където четирима мъже вървяха към осемнадесетата дупка. — Той никога не подлага на съмнение онова, което правя или искам да направя. Би ме подкрепил, ако го помоля да вложи пари в някакъв бизнес. Би повярвал на думите ми, че инвестицията е разумна. Това ме поставя в деликатно положение. Не бих могла да му кажа, че проектът е издържан.

Хари усети, че кръвта се качва в главата му.

— Не разбирам — остро рече той. — Знаеш, че замисълът е добър, Джоан. Защо да не можеш да му го кажеш?

— Проектът е повече от печеливш — спокойно отвърна тя и неочаквано срещна погледа му, — но вече не съм сигурна дали ще си остане такъв, ако с разгръщането му се заемеш ти.

Хари почувства как започва да пребледнява.

— Да не би да намекваш, че не ме обичаш?

Тя поклати глава.

— Не казвам такова нещо. Любовта няма нищо общо с това, Хари. Баща ми винаги е твърдял, че бизнесът и чувствата не бива да се смесват. И е прав — наистина не бива!

Той прокара пръсти през косата си. Каза си, че без подкрепата на Гейнър няма да стигне доникъде. Щеше да му се наложи да се задоволи с покупката на един-единствен самолет, който щеше да му гарантира безброй главоболия и оскъден поминък.

— Но защо се отметна? Защо си се настроила против мене? — попита я.

— Изведнъж ме споходи прозрението, че не знам нищо за тебе — отговори Джоан. — Съзнавам, че се държах много лошо, но въобще не биваше да ти позволявам да се любиш с мене. Ти направо ме помете. Помислих си, че си прекрасен човек, но вече не съм убедена. Вчера разкрих две неща за тебе: че те е страх от полицията и че си лъжец. Не бих влязла в съдружие с мъж, на когото не може да се има доверие.

С трепереща ръка Хари вдигна чашата си и пресуши половината от уискито.

— Браво! Много хубаво! — Възмущението му звучеше фалшиво. — Значи съм лъжец и не може да ми се вярва. Не го очаквах от тебе!

— Какво направи на Глори Дейн? — тихо попита Джоан, впила очи в неговите.

Хари усети как лицето му плувна в пот.

— Направил ли? Какво искаш да кажеш?

— Това, което казвам. Какво й направи?

— Не съм й сторил нищо — отвърна той и се наведе напред със свити юмруци. — Казах ти, че я качих на влака за Мексико Сити. Замина при брат си.

— Ще ми дадеш ли адреса на брат й, за да разбера дали е пристигнала там?

— Щях да ти го дам, ако го имах — рече Хари като извади носна кърпа и си избърса лицето. — Обаче не. Нямам представа къде живее брат й, а и пет пари не давам.

— Видя ли я да се качва във влака?

— Да. Слушай, Джоан…

— В колко часа тръгваше по разписание?

Хари моментално усети клопката. Това беше нещо, което можеше да се провери. Прокле се, че й беше дал толкова подробни обяснения. Трябваше да направи справка за влаковете още когато първия път й каза, че Глори е заминала за Мексико Сити.