Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Джоан спря до колата и го погледна в очите.

— Вземи на връщане такси, моля те — рече тя. Хари видя, че устните й трепереха, а в очите й имаше сълзи. — Предпочитам да не си с мене по обратния път.

— Не се притеснявай — отвърна той. — Чуй, Джоан, съжалявам, че стана така. Затънал съм до гуша, но не е това, което си мислиш. Все едно, вече можеш да научиш истината. Лъгах те, защото не исках да те загубя. Но сега това е без значение, защото си давам сметка, че вече съм те загубил. Глори е мъртва. Ти го подозираше, нали?

Тя силно пребледня и Хари помисли за миг, че се кани да припадне, но си наложи да не я докосва.

— Забъркал съм се с една банда убийци — приглушено продължи той. — Сам съм си виновен и не се оправдавам. Двамата с Глори извършихме обир. Сигурно си чула за него. Аз бях оня тип, който отмъкна диамантите от самолета „Муунбийм“. Така се сдобих с петдесетте хиляди долара. Преди това нямах нито цент и такъв щях да си остана до гроба, ако не бях направил този удар. Преметнах онази сган и един от техните хора ме преследва. Той уби Глори на плажа край Колиър Сити. Сега е намислил да убие и мене. Ако имам късмет, може и да му попреча, но навярно няма да имам това щастие. Вероятно утре ще бъда мъртъв, но искам да знаеш, че те обичам. Ти си единствената жена в живота ми, която съм чувствал истински близка. Въпреки че се познаваме отскоро, броените часове, прекарани с тебе, бяха най-щастливите, които някога съм преживявал.

— Моля те, недей ми казва нищо повече — каза Джоан с подрезгавял глас. — Не искам да бъда въвлечена в тази афера. Колко наивно от моя страна да имам каквото и да било вземане-даване с тебе!

Тя се качи в колата и запали мотора.

Хари направи крачка назад с пребледняло лице.

— Сбогом, Джоан. Съжалявам. Не биваше да те наранявам по този начин, но те обикнах и продължавам да те обичам. Ще се радвам, ако ми пожелаеш късмет. Няма да ми е излишен.

Тя включи на скорост и бързо потегли, без да го погледне.

Хари остана, загледан след нея, разбирайки, че се разделя завинаги с най-скъпото същество в живота си.

От другата страна на пътя, седнал в автомобила си под сянката на дърветата, Борг пъхна дебел пръст в ухото си и започна разсеяно да рови вътре. Неговото тлъсто, безскрупулно лице издаваше събудено любопитство.

Хари остана в сградата на голф-клуба докато не мина два часа. След като Джоан си отиде, той се върна на терасата и седна с празен поглед, вперен отсреща в един равен сектор от игрището. Беше вътрешно парализиран и изпълнен с горчиви мисли.

Не че обвиняваше Джоан, задето го беше напуснала. Тя беше постъпила разумно, разсъждаваше той. Не можеше да се очаква, че момиче с нейното положение ще се обвърже с него, след като вече знае истината. Възхищаваше се на нейната смелост да сложи точка. Беше му ясно, че тя го обича, така че решението й едва ли бе взето безболезнено. Докато си мислеше за нея, изведнъж си даде сметка колко много бе изстрадала Глори през живота си. Вече разбираше какво означава да загубиш някого, който ти е близък — а това й се беше случвало неведнъж.

Тя беше мъртва. Той самият можеше да бъде убит довечера. Не без изненада установи, че му е почти все едно дали ще оцелее, или не. Знаеше, че трябва да види сметката на Борг, за да си спаси живота, но се питаше няма ли да е по-добре, ако остави дебелака да си свърши работата, да се сложи край на всичко, вместо да доживее до своята кончина, като поеме върху съвестта си смъртта му.

Какво щеше да прави, ако успееше да очисти Борг? Имаше около петдесет хиляди долара, които представляваха прилична сума. Въодушевлението да се впусне в бизнеса с въздушните превози вече го беше напуснало. Трябваше да помисли за нещо друго. Вероятно неговият първоначален план да се поогледа из Лондон, Париж и Рим би подсказал някакво решение. Ако убиеше Борг, за него щеше да е по-безопасно в Европа, където можеше просто да изчезне.

След повече от час непрекъснат размисъл Хари се отърва от мрачното си настроение и реши, че е безсмислено да вдига ръце като пораженец. В света има толкова много други жени, каза си той. Все още съществуваше път към щастието, ако успееше да се отърве от Борг.

Влезе в клуба и помоли управителя да му повика такси. Докато чакаше, изпи едно уиски и изяде един сандвич, а когато то пристигна, Хари каза на шофьора да го откара в неговата банка.

Борг, който дремеше в колата си, забеляза идването на таксито. Той го проследи от игрището за голф до центъра на града. Видя как Хари влиза в банката и излиза с издута чанта. Наблюдава го как говори с шофьора на таксито и как след това изминава пеша няколкото ярда до Националната Калифорнийска банка. Онзи пропълзя подире му и паркира отвън.