Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

— Беше някакъв сутрешен час — отвърна той и посегна отново към чашата, за да прикрие смущението си. — За Бога, Джоан…

— Напълно сигурен ли си, че е било сутринта? — спокойно попита тя.

Остави чашата, без да докосне питието, и я погледна в очите. Беше го поставила натясно и каквото и да отговореше, щеше да е достатъчно, за да докаже, че лъже. Съзнаваше, че трябва да пренареди декорите и да й подхвърли някаква полуистина — с надеждата, че ще се хване.

— Добре… Глори не замина за Мексико Сити. Сега доволна ли си? — рече той ядосан.

Джоан продължаваше да го фиксира със студен и обиден поглед.

— Значи признаваш, че си ме излъгал?

— Да, излъгах те — каза Хари. — Съжалявам. Ще ти разкажа какво се случи, щом толкова настояваш. Глори се вкисна, както ти бях споменал. Искаше тридесет хиляди долара, за да ме остави на мира. Щяла да отиде при баща ти и да му каже, че ми е любовница, ако не й дам парите. Отстъпех ли, нямаше да имам никакъв капитал, за да ти стана съдружник. Изпаднах в затруднено положение. Реших, че трябва да се откажа от тебе и да продължа с нея. Тя искаше да отидем в Ню Орлеан. Въобразяваше си, че двамата с нея ще успеем да завъртим там бизнеса с аеротакситата по-добре, отколкото тук. Стигнахме до Колиър Сити и тогава ми писна окончателно. Чувствах, че ако се огъна пред нея, ще разбия не само твоя и моя живот, но и нейния. Точно така й казах. Заявих й, че ако продължава да ме изнудва, ще започна да я изнудвам и аз. Предупредих я, че ще я издам на полицията. Трябваше да го направя още преди, но не исках да се стига дотам. Това я сепна. Тя се укроти. Накарах я да приеме две хилядарки и да обещае, че ще ме остави на мира. Качих я на рейса за Ню Орлеан и се върнах тук. Това е цялата истина.

Джоан продължаваше да го гледа втренчено.

— Защо не я сподели с мене веднага, вместо да извърташ, че била заминала за Мексико Сити? — попита тя с безстрастен, равен глас.

— Не исках да те тревожа. Помислих си, ако ти кажа, че Глори е отишла при брат си, а не че е запрашила към Ню Орлеан, ще ти бъде по-лесно да го възприемеш — уж поясни Хари, опитвайки се да скрие факта, че лъже отчаяно.

— Излиза, че сега тя е в Ню Орлеан?

— Така предполагам. Не знам. Оставих я на автобуса за Ню Орлеан. Нямам представа какво прави в момента, пък и не ми пука. — Той допи уискито си и остави чашата. — Не бихме ли могли да живеем без мисълта за тази жена? Аз съм скъсал с нея, тя е скъсала с мене. Обичам те. Искам да се оженя за тебе, да реализирам идеите си. Нима не е възможно да го постигнем?

— Не, не е — отвърна тя. — Разбираш ли, Хари, аз просто вече не знам дали мога да ти вярвам, или не. Със сигурност няма да вляза в съвместен бизнес с тебе. Не бих рискувала парите на баща си в каквото и да е начинание, ръководено от твоя милост. Дори няма да се омъжа за тебе, докато не се убедя, че действително казваш истината.

— Естествено, че казвам истината — сърдито възрази Хари. — Давам ти честната си дума, че…

— Защо тогава изглеждаш по този начин? От какво си уплашен? Нещо ти тежи на съвестта — рече Джоан. — Личи си от цял километър. Сякаш си извършил нещо ужасно. — Тя замълча, свила юмруци. — Досещаш се в какво започвам да те подозирам, нали?

Той я зяпна с мокро от потта чело.

— Не е вярно, Джоан! Кълна се, че не е вярно!

— Значи разбираш какво имам предвид?

— Не, не разбирам! Но не съм извършил нищо лошо. Трябва да ми повярваш!

— Боя се за тебе, Хари.

— Не е нужно. Казвам ти, че не съм направил нищо лошо. Длъжна си да ми вярваш, Джоан!

— Добре. Ще ти повярвам при едно условие — отвърна тя. — Вече не мога да приема честната ти дума. Наговори ми прекалено много лъжи, за да бъде другояче… Но съм склонна да се оставя да ме убедят фактите. Ако искаш, ела с мене до Ню Орлеан, за да мога да поговоря лично с Глори и да чуя нейната версия за цялата история. Тогава ще повярвам. Но нито секунда по-рано! Ще дойдеш ли с мене в Ню Орлеан?

Хари се поколеба и колебанието му беше фатално. Джоан го наблюдаваше внимателно. Тя забеляза как очите му отбягнаха нейните, как лицето му помръкна, докато мозъкът му се напрягаше да намери изход.

Изправи се на крака.

— Добре, Хари — каза развълнувана. — Да спрем дотук. Не мисля, че ще се видим пак, във всеки случай не преди да доведеш Глори обратно в Маями. Ако си в състояние да го сториш, ще можем да продължим разговора.

Той съзнаваше, че това е краят на връзката им. Можеше да го прочете по израза на лицето й. Започна да проклина и Глори, и себе си заради гибелта на единствената любов в своя живот. Стана, смазан напълно, и прекоси след нея терасата, после заобиколи постройката на клуба и стигна до паркинга.