Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

После я постави на масата и закопча кожената чанта. Предпочиташе да я вземе със себе си, но беше решил, че ако нещо обърнеше плановете му и го убиеха, парите на бива да попадат в ръцете на Борг. Тъй като не беше сигурен дали той не продължава да наблюдава бунгалото, Хари се отказа от връщането на чантата в сейфа на рецепцията. Ако Борг го видеше, веднага щеше да разбере, че е намислил да го изиграе.

Той повдигна дюшека на леглото, бутна чантата отдолу и издърпа кувертюрата.

Време беше да тръгва. Сложи си шапката, запали цигара и излезе от бунгалото, като заключи вратата след себе си.

Качи се в колата, остави кутията на седалката до себе си и бързо подкара по Бей Шор Драйв. Мина по Ла Жюн Роуд и се насочи към първокласното шосе № 27.

Когато стигна при канала Тамаями, вече се беше стъмнило. По широкото шосе имаше интензивно движение по посока към Маями. Май беше единственият, който напускаше града, и непрекъснатото припламване на автомобилните фарове, които се носеха насреща му, го измъчваше.

Светещите стрелки на часовника показваха девет и двадесет, когато мина покрай гората, където двамата с Глори бяха спрели и където шофьорът на цистерната беше попитал за пътя до сервиза „Денбридж“.

Сети се за Глори. Вече бе осъзнал, че изобщо не е трябвало да я изоставя. Тя беше като него, докато Джоан беше представителка на друга класа. Каквото и да направеше, Глори никога не би се шокирала. Ако беше жива, сега щеше да пътува заедно с него, за да се срещне лице в лице с Борг. Никога не би му позволила да тръгне сам.

Хари стигна до разклона за Колиър Сити и зави наляво. Часът беше вече десет без десет. Усещаше как сърцето му бие като ковашки чук, а ръцете му лепнеха от студена пот. След пет минути фаровете му осветиха планините от мидени черупки от двете страни на пътя. Угаси фаровете и остана един безкраен миг, загледан в просторния плаж и хвърлящото лунни отблясъци море.

Луната плуваше в безоблачното небе като щит от полирано сребро. Нейната мъртвешка бяла светлина очертаваше черни сенки, но плажът беше толкова светъл, че Хари беше в състояние да различи всяка дреболия и дори гънките на пясъка, които сякаш бяха осветени от прожектор.

Борг не се виждаше никакъв.

Хари слезе от колата и взе кутията под мишница. Бавно тръгна към края на пътя и вървя, докато пред очите му не се откри целият безлюден плаж. Зърна разпръснатите водорасли, които сочеха гроба на Глори. Извърна бързо глава, сякаш разтърсен от тръпката на ужас, която премина по тялото му.

Както стоеше и се ослушваше, му се стори, че долови някакъв лек шум наблизо — толкова тих, че се усъмни дали изобщо е чул нещо. Хари изтръпна, полазиха го мравки. Съвсем бавно обърна глава и погледна надясно.

Борг беше там — масивна, черна, мрачна фигура, облегната на едно дърво на десетина ярда от него.

Хари остана като вкаменен, впил поглед в убиеца.

— Носиш ли сухото, приятелче? — попита Борг с хриптящ шепот.

— Да — отвърна Хари. — Къде е гаечният ключ?

— У мене е — каза Борг. Той вдигна дясната си ръка и направи две крачки напред, излизайки от сянката. Луната освети тридесет и осемкалибровия автоматичен пистолет, който държеше насочен към Хари. — Умната, мой човек — продължи дебелакът. — Без номера! Дай да видим мангизите!

„Май ще се получи!“ — помисли си Хари. Устата му беше суха, сърцето му галопираше толкова бясно, че почти не можеше да диша. Сметката му се беше оказала вярна. Борг не възнамеряваше да го убива, докато не се убедеше, че той е донесъл доларите.

— Тук са — с пресипнал глас рече Хари. Кутията се плъзна изпод мишницата му и се озова в дясната му ръка. Палецът и кутрето му я стискаха от двете страни, а показалецът му се пъхна в дупката и обхвана спусъка.

Борг моментално включи мощния фенер, който държеше в лявата си ръка. Светлинният лъч заслепи Хари, но присвитите му очи веднага уловиха туловището на другия, защото се беше преместил малко вляво.

— Покажи ги — рече Борг.

Хари се обърна с лице към него. Извъртя кутията така, че скритият пистолет да сочи право в гангстера.

Чу как тежкото дишане на Борг секна за миг, когато лъчът на прожектора се концентрира върху кутията в ръката му. Хари инстинктивно усети, че онзи е надушил измамата. Очите на Борг бяха възприели бутафорния образ на предмета, бяха го изпратили на мозъка и той бе подал сигнал за тревога. Разбра, че разполага само с онази част от секундата, която делеше мозъка на убиеца от изпращането на импулс до пръста на спусъка.