Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Хети Колинс носеше поднос с мартинитата към салона. Хари й отвори вратата, влезе след нея и затвори. Спря се до Франкс.

— Седи в коридора — каза той, навеждайки се, с уста близо до вибриращата глава на Франкс. — Ще го заключа. От тази страна на вратата има резе. Ще се заемем с него, когато слезем долу.

— Не — рече Франкс. — Ти Ще се погрижиш за екипажа. Аз ще се оправя с пазача. Веднага щом докараш екипажа тук, ще вляза и ще му видя сметката.

— Изглежда бързак и не е от лесните. Опасен е…

— Уф! Я млъквай! — озъби се Франкс. — Мислиш ли, че не мога да се справя с боклук като него?!

Хари вдигна рамене.

— Е, добре. Ти ще водиш погребалната процесия, ако не внимаваш. Ще изчакам момичето да отиде обратно в камбуза и после влизам в кабината.

Той се върна на мястото си.

Жената с коженото палто смучеше мартини и пушеше. Тя му отправи неодобрителен поглед, когато сядаше. Той отказа мартинито, което му предложи Хети Колинс, след което, докато тя вървеше по пътеката обратно към кухнята, се изправи, погледна към Луин, кимна, погледна Франкс и кимна пак.

Луин се изниза от мястото си и бързо тръгна между седалките, за да застане при вратата на пилотската кабина.

Двама или трима от пътниците ги зяпаха озадачени. Франкс стана от мястото си и се облегна на вратата, която водеше към камбуза.

— Слушайте, боклуци такива! — извика той, напрягайки гласа си до краен предел. — Това е обир. Ако някой от вас мръдне, лошо му се пише! Седете тихо, дръжте си човките затворени и нищо няма да ви се случи!

Неговият четиридесет и петкалибров автоматичен пистолет беше вече в ръката му. Луис също беше извадил револвера си.

Хари не изчака да види реакцията на пътниците. Той отвори вратата на пилотската кабина и изкачи трите стъпала. Докато оглеждаше познатата обстановка, револверът беше в ръката му, а сърцето му блъскаше като ковашки чук.

Бордовият инженер — момче, което не познаваше — седеше пред своето инструментално табло. Забил очи, радистът наблюдаваше зеления екран на радара. До него беше пултът на втория пилот-навигатор. Зад тях се намираха двете пилотски места. Той разпозна гърба на Сенди Мак’Клър — пилот, с когото бяха приятели. Добро момче и добър летец. Втория пилот не познаваше.

Бордовият инженер го зяпаше с изцъклени очи. Беше се полуизправил.

— Остани на мястото си! — грубо каза Хари. — Това е обир! Махни си ръката от онзи ключ. — Вие двамата отивайте в салона!

— Ти си луд! — каза бордовият инженер, с почервеняло от гняв лице. — Няма да можеш да се оправиш с всичко това! — Той се изви към пилота. — Мак! Хей, Мак!

Хари направи крачка към него и го удари през лицето с барабана на револвера си, сваляйки го на стола му. Той отстъпи назад с плувнало в пот лице, така че да може да контролира и четиримата мъже.

Мак’Клър се обърна и го изгледа. Вторият пилот се беше изправил на крака с пребледняло лице и уплашен поглед.

— Отивайте и тримата в салона или ще ви пробия по една дупка! — озъби се Хари. — Вдигнете си ръцете!

Радистът бавно стана от мястото си. Той помогна на бордовия инженер да се надигне. От неговото лице течеше кръв. Изглеждаше зашеметен.

— Влизайте там вътре! — каза Хари.

Те слязоха по стъпалата към салона. Една жена изпищя, когато видя инженера.

Луин избута покрай себе си тримата мъже и им кресна да седнат на пътеката. По свирепите нотки в гласа му Хари разбра, че той започваше да се изнервя. Искаше му се да надзърне в салона и да види дали Франкс се е справил с пазача, но не смееше да откъсне поглед от Мак’Клър.

— Включи на автопилот и отивай в салона! — рече му той.

— Не говори глупости — отвърна Мак’Клър. — Този самолет е поверен на мене. Аз нося отговорност за пътниците. Няма да мръдна оттук! Ти си луд! Не можеш да се оправиш с всичко това…

— Включи на автопилот! — каза Хари. Той избърса потта от очите си с опакото на ръката. — Аз ще поема машината. Хайде, по-живо!

— Ти ли? — зяпна го Мак’Клър. — Няма да ти позволя да управляваш този самолет!

— Ако не се махнеш от онзи стол, ще те застрелям! — извика Хари.

Мак’Клър се поколеба.

— Ще се справиш ли?

— Разбира се, че ще се справя. Изчезвай от стола! Мак’Клър включи с удар автопилота. Неохотно стана от пилотското място.

— Не прави никакви опити! — каза Хари, дръпвайки се назад, за да му направи място да мине покрай него. — Отвън има още двама, които са много по-опасни от мене.

— Ако си тръгнал на лов за диаманти — рече Мак’Клър, никога няма да се измъкнеш от тях. На летището има ескорт, който ще ни чака да кацнем.