Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Отивай там и млъквай!

Мак’Клър погледна към Хари. Лицето му беше придобило твърд и решителен израз. Хари имаше чувството, че той ще се нахвърли върху него. Разбра го по очите му. Знаеше, че не може да застави себе си да го застреля. Стегна се, очаквайки го да се приближи.

Тогава се чу трясъкът от един изстрел, моментално последван от друг, идващ от пистолет с по-голям калибър. Мак’Клър се размърда, извърна глава и се отправи към вратата, която водеше в салона. Хари остави револвера да се плъзне между пръстите му, като го улови за барабана. Той замахна към тила на Мак’Клър. Дръжката се стовари върху черепа му, поваляйки го на колене. Хари го удари още веднъж и той се изпружи.

Надникна в салона, прекрачвайки Мак’Клър. Пътниците седяха като истукани, с побелели и уплашени лица. Луин стоеше на пътеката с револвер в ръка. Лицето му беше бледо и лъщеше от пот. Тримата от екипажа седяха на пода с ръце върху главите си.

Хари обхвана сцената с един единствен бърз поглед. Тогава зърна Франкс, който се беше облегнал на вратата, водеща към камбуза, притискайки с ръка рамото си. По вътрешната страна на ръкава му се стичаше кръв и капеше от пръстите му. Докато Хари го гледаше, краката му се огънаха и той се свлече на пода.

— Какво става? — попита Хари. Без да се обръща, Луин рече:

— Пазачът! Там вътре е. Улучи Тед. Май се кани да си пробие път със стрелба!

Гласът на Луин беше фалцов. Звучеше така, сякаш нервите му се бяха изпокъсали.

— Няма да го направи — каза Хари. — Ще си остане вътре. Разправях на този глупак…

— Отиди и превържи ръката на Тед — рече Луин. — Ще умре от загуба на кръв.

— Трябва да управлявам „хвърчилото“ — отвърна Хари ядосано. — Накарай някого от екипажа.

Той се наведе и улавяйки неподвижното тяло на Мак’Клър, го довлече от стълбите вътре в салона.

Мършавата жена с палтото от норки хвърли поглед към Мак’Клър, издаде някакъв звук, наподобяващ цвиленето на кон, и падна в несвяст. Друга жена запищя. Бордовият инженер почти се изправи на краката си, но Луин му извика да седне.

Хари се върна в пилотската кабина. Изключи автопилота и пое управлението. Целият трепереше, а сърцето му щеше да се пръсне.

Небето се беше очистило и имаше чудесна луна. Той измени курса и се насочи към пустинята. Минутите минаваха. Не спираше да мисли, че щом приземеше самолета, щеше да се наложи той и Луин да се заемат с пазача. Устата му скоминяса от страх.

Дяволите да го вземат Франкс! Той го беше предупредил. Сега пазачът беше нащрек и щеше да е готов да ги посрещне. Ако се затвореше в багажното отделение, можеше да ги държи на разстояние цели часове. Изглежда, нямаше да успеят да вземат диамантите.

Той не завиждаше на Луин. Не би желал да бъде там отвън, лице в лице с всичките тези хора, с екипажа, кървящия Франкс и притаилия се пазач.

Сети се за петдесетте хиляди долара, които бяха вече в Ню Йорк. Няма ли диаманти, няма „сухо“! Трябваше по някакъв начин да се доберат до оня тип. Можеше дори да се наложи да го убият. Тази мисъл го вледени.

Хари летя около десет минути, след което започна да лови ориентири. Отново промени курса. Отдолу пустинята се разстилаше като бял набръчкан чаршаф. Той снижи самолета на петстотин фута. Можеше ясно да различава пясъчните дюни и хълмовете. Някъде на изток имаше широка и равна ивица земя. Той свали още по-ниско машината, като се наведе напред, за да вижда през плексигласа, забравяйки за миг онова, което ставаше в салона.

Тогава забеляза една мигаща светлинка. Вече можеше да различи колата и дребничката фигурка, размахваща мощен прожектор.

Хари не беше обърнал внимание на Сам Мийкс, когато се беше запознал с него. Той беше невзрачен младеж с изострено от слабост лице, на не повече от деветнадесет години и с една кирлива на вид ивица мъх върху горната си устна, която играеше ролята на мустаци. Луин беше казал, че той е добър шофьор, но Хари не можеше да си представи, че би се справил с мъжага като пазача.

Той описа широка окръжност със самолета. Стори му се, че нямаше да има проблеми с кацането. Включи задкрилките и спусна самолета към мигащата светлина. Беше показал на Мийкс къде точно трябваше да застане, когато тримата с Борг бяха ходили да оглеждат терена предния ден.

Хари почувства как колелата се допряха до земята, отскочиха, после пак се допряха. Машината се разтърси и уплашен, че колесникът няма да издържи натоварването, Хари бързо изключи двигателите. От двете страни на кабината се вдигнаха пясъчни вихрушки, след което самолетът се подчини на спирачките и спря.