Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Трябваше да измине двадесет и пет мили до летище „Скай Ранч“ — хубав, прав път, ограден от двете страни с пясъчни дюни. Ярката луна правеше излишни фаровете му. Той включи на скорост, отпусна съединителя и колата полетя през пясъците по посока на шосето.

След двадесетина минути, а може би и по-малко, един самолет щеше да е вече във въздуха и да го търси. Помисли си, че трябваше да извади от строя радиостанцията и да си осигури повече време. Трябваше да стигне до летище „Скай Ранч“, преди да го забележат на пътя.

С натиснат докрай педал на газта, автомобилът се понесе по шосето с повече от осемдесет мили в час.

Пазачът беше мъртъв, разсъждаваше Хари, впил във волана ръцете си, чиито стави бяха побелели от стискането. Това беше убийство. Ако го хванеха щеше да отиде на електрическия стол. Ако знаеше, че ще стане така, нямаше да бъде толкова смахнат да си рискува живота за някакви петдесет хиляди долара. Когато беше планирал обира, не беше предположил, че е възможно той да завърши с убийство. Беше постъпил като глупак, че не беше поискал двеста хиляди. Дилейни сигурно щеше да издои два милиона от сделката, без да поема никакви рискове. Щеше да си седи най-спокойно. Два милиона долара!

Хари се пресегна и докосна с ръка стоманената касета. Ако имаше възможностите на Дилейни за „изпиране“ на диамантите, не би делил с него, помисли си той. Дилейни щеше дяволски добре да се облажи с тях, но в ръцете на Хари те бяха безполезни. Нямаше да посмее да ги продаде. Не познаваше никой, към когото можеше да се обърне. Е, щеше поне нещичко да спечели. Заплахата на Борг „Няма ли диаманти, няма мангизи!“, вече нямаше значение. Мисълта му се насочи към съобщението, което беше прочел във вестника. Няма ли диаманти, няма почести!

Хари едва не излезе от пътя. Изви волана, изправи посоката и намали. Какъв глупак беше! Разбира се, че Такамори! Би могъл да направи сделка с Такамори! Японецът се беше борил осемнайсет месеца, за да се сдобие с диамантите. Предстоеше му да бъде приет от императора, който щеше да го награди. „За такъв човек парите значат малко — разсъждаваше Хари, — но с почестите не е така.“ Би могъл да поиска милион и половина. Такамори щеше да бъде пълен тъпак, ако изпуснеше такова предложение. Навярно никога повече нямаше да му разрешат да изнася диаманти. На Хари му се стори, че Такамори бе в ръцете му. Пазарлъкът щеше да бъде труден, но имаше добри изгледи да успее. Беше дързост, но рискът си струваше. Щеше да заложи на това, че Такамори толкова силно жадуваше за диамантите, че би действал зад гърба на полицията и не би го издал.

Хари чу Франкс да стене. Звукът го върна към действителността. Летеше стремително към Борг, а в момента Борг беше последният човек, с когото би искал да се сблъска. Той намали и спря колата.

Не разполагаше с много време за съставяне на план. След около още десет минути някой самолет щеше да излети, за да спасява пътниците и екипажа. Полицията щеше да бъде вдигната по тревога. Всички пътища щяха да бъдат завардени.

Дали да рискуваше да продължи с колата? Тя беше стояла в сянката и нито някой от пътниците, нито някой от екипажа се беше приближил на по-малко от двеста ярда от нея. По всяка вероятност те нямаше да могат да дадат описанието й на полицията. Трябваше да поеме риска и да я задържи. Без нея беше загубен.

Оставаше Франкс…

Хари се обърна и погледна ранения мъж, който седеше тежко отпуснат върху задната седалка. Франкс се втренчи в него.

— Защо спираш? — изфъфли той. — Какво има? Хари видя, че той продължаваше да държи в ръка пистолета си. Макар че състоянието му беше тежко, Франкс все още можеше да бъде опасен.

— Спукахме гума — каза Хари.

Франкс изсумтя и затвори очи. Главата му клюмна напред.

Опирайки се на задната седалка, Хари сграбчи пистолета му. Беше очаквал, че ще държи оръжието хлабаво, но вместо това установи, че хватката му е като менгеме. Докато Хари дърпаше пистолета, той изгърмя. Трясъкът и светкавицата го зашеметиха, но той някак успя да не го изпусне и го изтръгна от ръката на Франкс.

Франкс се надигна, проклинайки. Юмрукът му се стовари в лицето на Хари, но ударът не беше силен.

Избутвайки встрани неговата протегната ръка, Хари го цапардоса по темето. Франкс се свлече назад.

Хари остави пистолета, изпълзя от колата, отвори задната врата и го издърпа навън върху пясъка.

Накъса на парчета шлифера си, след което, изваждайки джобното си ножче, отпра допълнителната подметка, която беше заковал на своята обувка, за да започне да куца. После започна да сваля маскировката си. След няколко минути Хари Грийн изчезна и мястото му беше заето от малко неадекватно гледащия Хари Грифин.