Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Усмивката на Хари стана по-широка. И Борг, както и полицията щеше да тръгне на лов за Хари Грийн. Какво пък, нека си го търсят! Хари Грийн беше погребан в пясъците на тридесет мили оттук и щеше да си остане погребан…

Двайсет минути по-късно, карайки с умерена скорост, Хари мина по главната улица на Лоун Пайн.

Лоун Пайн беше малко, неподдаващо се на описание градче. Къщите бяха дървени и имаше само няколко магазина. Часовникът на арматурното табло показваше единадесет и десет. Повечето къщи бяха потънали в мрак, когато минаваше покрай тях. Една голяма рекламна табела с нарисувана на нея стрелка го насочи към мотела. След още пет минути стигна до портала. Хари намали, влезе през него и продължи по един черен път до самите бунгала. Те бяха наблъскани едно до друго в полукръг. Светеха само три от тях. В останалите беше тъмно. Под няколкото дървета бяха паркирани пет коли. Над входа на най-дясното бунгало имаше светещ надпис, на който се четеше „ОФИС“.

Хари паркира до един „Форд“, модел 1930 г., слезе и тръгна към офиса. Бутна вратата и влезе в малко помещение, осветено от електрическа крушка без абажур, която висеше от тавана и хвърляше ъгловати сенки.

Шишкав мъж в напреднала възраст и по риза го зяпна, като че ли падаше от Марс.

— Бунгало ли искате? — попита той. — Вече е късно…

— Казвам се Харисън. Жена ми се е регистрирала днес следобед. Кой е номерът на нейната къщичка?

— Харисън ли? — надигна се от стола тлъстакът. Той се приближи до едно табло, подпря се отпред на перваза и се загледа в него. — Да, точно така. Мисис Харисън. Тя каза, че ви очаква. Бунгало номер двадесет. То е последното отляво.

— Благодаря — каза Хари и се обърна да си ходи.

— Чухте ли за обира? — попита дебелият. — Говориха за него по радиото. Господи! Тези копелета са способни на всичко!

Хари се спря. Трябваше да положи усилие, за да сдържи ръката си да не бръкне в джоба с револвера.

— Нищо не съм чул.

— Ще прочетете за това в утрешния вестник. Заглавията ще излязат с ей такива букви! Отвлечен самолет и задигнати диаманти за три милиона долара! Пазачът и двама от престъпниците загинали! Чували ли сте някога подобно нещо? Отвлечен самолет!

— Това истина ли е? — попита Хари, отстъпвайки с гръб към вратата.

— Мисля, че пазачът е бил смелчага. Бил се е с тях до последно. Полицията издирва някакъв пълен мъж с белег на лицето и един друг негодник, който бил ранен. Предполага се, че са тръгнали насам.

Хари се вцепени.

— Насам ли?

— Да. Избягали са с кола, насочвайки се насам. Не са хванали пътя за Скай Ранч. На него е имало патрулен полицай, който е докладвал, че нито една кола не била минавала покрай него, така че би трябвало да са поели насам.

— По-добре да отивам при жена ми. Сигурно се е изплашила.

Шишкото кимна.

— Няма да стигнат далече. Единият от тях е тежко ранен.

Хари излезе навън в нощната тъмнина. Бързо отиде при колата, взе стоманената касетка от жабката и извади пистолета на Франкс измежду двете седалки. Пъхна го в задния си джоб, след което се запъти през тревата към последното бунгало отляво. Прозорецът светеше. Почука на вратата.

— Кой е? — грубо попита Глори.

— Хари.

Той чу как тя прекоси на бегом стаята, вратата рязко се отвори и две ръце се обвиха около него, притискайки го.

— Ей! Пусни ме да вляза! — рече той. Вдигна я във въздуха и я внесе в малкото помещение като затвори вратата с ритник.

— Оо, Хари! — каза тя задъхано. — Бях загубила ума и дума. Чух какво се е случило. Предават го периодично по радиото. Ранен ли си?

— Добре съм — хвърли той металната кутия на леглото. — Беше трудно, малката, но успях да се измъкна.

— Убили са охраната.

— Да. Имахме лошия късмет да попаднем на един храбър глупак. Той уби…

— Да… Чух. Бях толкова разтревожена. — Тя свиваше и отпускаше ръце. — Ако те заловят…

— Не започвай с това, за Бога! — отвърна Хари с раздразнение. — Знам какво ще ми направят, ако ме хванат, но няма да ме спипат.

Той погледна нейното побеляло, уплашено лице, тъмните кръгове под очите й, черната разбъркана коса, неугледния, измачкан от пътуването костюм, в който беше облечена, и част от обичта му към нея се изпари.

— Извинявай, Хари. Беше… беше от шока. Надявах се и се молих да не се случва нищо от този род.

— Не аз убих оня тъпанар — каза Хари с нотка на враждебност в гласа. — Ако Франкс не беше го очистил, той щеше да очисти мен. Беше ме взел на мушка, когато Франкс му тегли куршума.