Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

— Да? — каза в микрофона. — Кой е?

— Борг. — Мазният, задъхващ се глас се точеше по линията като петмез. — Изиграха ни. Той не се появи.

Бен почувства как го заля гореща вълна от ярост.

— Разказвай нататък! — изръмжа той.

— Чакам тук от два часа, но от него няма никаква следа — рече Борг. — Бяхме се уговорили да се срещнем в девет и трийсет. Сега наближава дванайсет. Той е изфирясал.

— Може да не е — каза Бен, присядайки на ръба на бюрото. — Може да е загазил. По радиото казаха, че двамата с Франкс са избягали с колата. Франкс бил ранен. Може да го е хванала полицията.

— Ченгетата не са го пипнали, но са намерили Франкс. Грийн го е „разтоварил“ край пътя. Оставил го е да умре от загуба на кръв. Когато полицаите се натъкнали на него, той бил мъртъв поне от половин час. Не, Грийн е офейкал благополучно. Изпарил се е с диамантите.

Бен си помисли за петдесетте хиляди долара, които беше платил на Грийн. Помисли си за двата милиона, които би могъл да спечели от камъните. Помисли за яхтата.

— Ако тази отрепка смята, че може да ми изиграе двойна игра и да изчезне, криво си е направила сметката — каза той с истеричен от яростта глас. — Тръгвай след него! Чуваш ли!? Тръгвай след него!

— Той не съществува — каза Борг, неволно повтаряйки думите на Хари. — Никога не е бил Хари Грийн. Сигурно вече се е отървал от накуцването си и от онзи белег и се е превърнал в някой друг. Казвах ти какво ще стане.

Бен се плъзна от бюрото в креслото си. Лицето му беше бледо и фосфоресциращо. Очите му приличаха на лещи от прозрачен кварц.

— Знаеш ли номера на колата?

— LMX 999 007. Какво ще ти помогне това?

— Престани да задаваш въпроси! — ръката на Бен стисна телефона толкова силно, че върховете на пръстите му побеляха. — Слушай, трябва да намериш този тип. Не ме интересува, колко време ще отнеме или колко ще струва. Намери го! И запомни — не искам да ми се мяркаш пред очите, докато не го откриеш. Ясно ли е?! Няма да имаш друга работа освен да го търсиш, но ако не го намериш, ще трябва да си търсиш нова работа.

— Ще го намеря — спокойно отвърна Борг. — Ще бъде нужно време, но ще го намеря.

— Онази жена, Глори Дейн, може би знае къде е. Тръгни по следите й — рече Бен. — Не е необходимо аз да ти казвам как ще го търсиш, просто го открий!

Той трясна слушалката и известно време остана загледан в попивателната върху бюрото.

— Какво има, мили? — попита Фей като изправи хубавата си главица и го зяпна неразбиращо. — Виждаш ми се сърдит.

— Млъквай! — кресна Бен. — Не е твоя работа! Той вдигна телефонната слушалка и каза:

— Свържете ме с полицейското управление.

Фей направи кисела физиономия и хлътна назад в канапето. Взе един шоколадов бонбон от кутията до себе си и го заразглежда с интерес. Колко досадно, че Бен беше сърдит, помисли си тя. Искаше й се да я заведе на кино тази вечер. А сега щеше да крещи и да бушува, докато не станеше време за лягане. Тя вдигна рамене. Разбира се, той щеше да се извини на сутринта. Щеше да й направи подаръче, за да компенсира грубостта си, но си беше досадно. Фей сложи шоколадовия бонбон в устата си и се замисли над това, колко беше вкусен.

— Дайте ми О’Харидън — каза Бен. Той почака малко, а после, когато началникът на полицията дойде на телефона, продължи. — Ти ли си, Пат? Обажда се Бен. Да. Как си? Отлично! Аз съм добре. Виж, Пат, имам малко вътрешна информация, която сигурно би ти влезла в работа. Подшушна ми я едно от моите момчета. Оня тип, който е извършил обира на самолета, се казва Хари Грийн. Не, не знам нищо друго за него, като изключим това, дето чух, че се е снимал във фотоателието на „Есекс Стрийт“. Моят човек, изглежда, мисли, че куцането и белегът са камуфлаж. Колата му е „Понтиак“ с регистрационен номер LMX 999 007. — Дилейни слушаше със застинала вълча усмивка върху тънките си устни. — Разбира се, Пат. Знаеш, че винаги правя каквото мога. Да. Надявам се, че ще го пипнеш. Такива нападения вредят на бизнеса — засмя се той. — Съобщи ми, ако го хванеш. Да. Довиждане! Засега друго няма.

И затвори.

Дълго след като Хари беше заспал, Глори продължаваше да лежи будна, взирайки се в разсичащите тавана снопчета лъчи от светещия надпис на офиса, които влизаха през жалузите.

Тя съзнаваше, че е безпомощна да попречи на Хари да излъже Бен. Беше сигурна, че ако продължеше да се моли и да спори с него, той щеше да изгуби търпение и да я зареже. Усети как започна да й се гади от страх при мисълта за последствията от подготвяната от Хари измама. Познаваше Бен. Да му свиеш номер беше точно толкова опасно, колкото и да се заиграеш с някоя кобра. Каза си, че ще трябва да издаде Хари, щом като той възнамеряваше да действа по този начин. Знаеше: ако Бен разбере, че те двамата са замислили обира и че идеята Хари да се маскира е била нейна, той щеше да бъде безпощаден към нея.