Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Той уви дегизировката в шлифера и занесе вързопа при близката дюна. Започна да копае трескаво с ръце и продължи, докато не издълба дупка, достатъчно голяма, за да го побере. След като я зари и утъпка пясъка, се върна при колата. Постави стоманената касетка в жабката, после седна зад волана и бързо се понесе по пустото шосе.

След десет мили бясно каране Хари стигна до един разклон. Пътепоказателят сочеше, че надясно бе летище „Скай Ранч“, а наляво Лоун Пайн. Без да намалява скоростта, той насочи колата в лявата отбивка и пое като вихрушка по един стръмен, лъкатушещ път, който пресичаше предпланините и се отдалечаваше от пустинята. Няколко мили по-нататък намали скоростта. Движението по пътя започваше да става оживено. Хари не искаше да привлича вниманието върху себе си с прекалено бързо шофиране. Той се почувства по-сигурен, когато застигна едни големи цистерни с петрол, които се бореха със стръмния склон. Беше се върнал в цивилизацията, където отделният автомобил вече не беше подозрителен.

След като измина още пет мили, видя пред себе си една дълга колона от червени стоп-светлини и натисна спирачките, намалявайки до скоростта на пешеходец. Пред него се виждаха поне осем спрели коли и два камиона. Докато пълзеше към тях, Хари се наведе през прозореца. Сърцето му прескочи, когато забеляза, че напреко на пътя имаше бариера. Осветени от фаровете на колите, няколко пътни полицаи стояха зад бариерата. Той спря зад един камион с пресъхнала уста и разтуптяно сърце. Посегна надолу и започна да опипва пода на колата, докато не намери пистолета на Франкс. Напъха го между двете предни седалки. После отвори вратата и слезе. Отиде до камиона, който беше отпред. Шофьорът, тантурест, пълен мъж с килнат назад каскет, се беше подал навън от кабината, взирайки се в пътя.

— Какво става? — попита Хари.

Шофьорът хвърли един поглед към него и вдигна рамене:

— Откъде да знам? Кисна така десет минути. Ония умници май ще си играят на стражари и апаши.

Към тях се приближи полицай със сигнален фенер в ръка.

— Какво ви е ужилило бе, приятел? — подвикна шофьорът на камиона. — Загубили ли сте нещо или се упражнявате просто така, за идеята?

— Затваряй си устата! — отвърна ченгето. Гласът му звучеше заплашително. — Ще продължите след малко.

Хари видя, че колите пред него вече потегляха, и се върна при автомобила си, но без да се качва вътре. Искаше да има простор за действие, ако му се наложеше. Ръката му докосваше дръжката на револвера в неговия джоб. Опитваше се да запази хладнокръвие, но нервите му бяха опънати до скъсване и той усети как лицето му се изпотява.

Полицаят се покатери отстрани на камиона, освети вътрешността му с фенера си, изпуфтя и слезе долу.

— Добре, мърдай! — каза той на шофьора.

Зад Хари бяха спрели още три коли. Шофьорите им се бяха показали от прозорците.

— Какво има? — извика един от тях.

— Спокойно! — отвърна полицаят. — Не бихте ли изчакали малко!

Той се приближи до Хари, насочвайки лъча на прожектора си към лицето му. Хари понечи да побегне, но овладя своя порив. Ченгето премести лъча от него върху колата. Убеди се, че вътре нямаше никой, след което рече:

— Да си виждал двама мъже, пътуващи насам в една голяма шестместна кола?

— Видях много коли — отвърна Хари, — но не си спомням за никакви двама мъже.

Полицаят изръмжа.

— Никой нищо не помни — каза кисело той. — Това, което не мога да проумея, е защо някои от вас имат очи? Никога ли не ги използвате? О’кей, омитай се!

Той се запъти към следващата кола.

Хари ускори веднага щом отмина бариерата. Той профуча покрай другите коли, изпревари ги и пое по безлюдното шосе.

Знаеше, че ченгетата щяха да търсят мъж на средна възраст, с пълно лице и белег. Сети се за Глори. Беше умна! В това няма никакво съмнение. Ако не беше измислила тази маскировка, сега той или щеше да бъде арестуван, или щеше да лежи край пътя, направен на решето от полицейските куршуми. Почувства как привързаността към нея го залива като вълна. Каза си, че ще погаси дълга си към нея. Щяха да отидат в Европа и да преживеят кулминацията на своя живот. Парите нямаше да са проблем. Тя можеше да притежава всички дрехи, които пожелаеше — всяка проклета дреболия. Той само щеше да изчака, колкото беше необходимо за сделката с Такамори, след което щяха да заминат. Ако изкопчеше от него милион и половина, би могъл да финансира своя собствена служба за въздушни превози. Отначало можеше да започне с два самолета, а по-късно да купи още два. Щеше сам да си бъде господар, а това беше нещо, за което винаги бе копнял. Знаеше, че е безкрайно задължен на Глори и на нейното блестящо хрумване за това, че беше на свобода. Ситуацията се беше затегнала, но сега шансовете бяха на негова страна. Хари изцеди още малко мощност от двигателя. Ухили се, когато си представи физиономията на Борг, който щеше да чака на летището. Новините вече се носеха в ефира. По всяка вероятност точно в този момент Борг слушаше съобщението за отвличането. С всяка измината минута той щеше да става все по-наясно, че е бил преметнат.