Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Хари се измъкна от пилотското кресло, грабна револвера, който беше оставил до себе си на пода, отиде бързо до вратата и надникна в салона.

Франкс седеше свит на кълбо върху една седалка, близо до която стоеше Луин. Някой беше отпрал ръкава на палтото му и беше превързал рамото му. Неговото лице блестеше от пот и той изглеждаше доста зле. Държеше своето четиридесет и петкалиброво оръжие в лявата ръка.

Пътниците седяха неподвижно. Когато Хари застана на прага, всички погледнаха към него.

— Слушайте! — каза той. — Никой няма да пострада, ако се държите разумно. Правете каквото ви се казва, и всичко ще бъде наред. Ние сме в пустинята. Най-близкият град е на сто мили оттук, така че няма смисъл да бягате. Искам всички да излезете навън. Отидете на няколкостотин ярда от самолета, седнете на земята и чакайте. Когато свършим, радистът ще се обади за помощ и ще дойдат да ви вземат. Нямате никакви основания за безпокойство, докато се подчинявате на заповедите. — Той застана на пътеката. — Отвори изхода! — каза Хари на бордовия инженер. — По-живо!

Бордовият инженер отвори вратата и скочи на пясъка. Другите двама членове на екипажа спуснаха при него Мак’Клър, който идваше в съзнание.

— Хайде! Хайде! — извика Хари. — Слизайте всички! Блъскайки се уплашено, пътниците се измъкваха на четири крака от самолета.

— Къде е стюардесата? — попита Хари Луин.

— Вътре е, с пазача…

Хари мина по пътеката, направи крачка встрани и отвори няколко инча вратата, която водеше към камбуза.

— Хей, момиче! Излез оттам! — извика той. — Има един пътник, който се нуждае от помощта ти.

Той почти очакваше, че пазачът ще започне да стреля, но оня не го направи. Хети Колинс се показа. Погледна с пребледняло лице към него, после към Луин, но Хари успя да забележи, че тя беше много по-малко уплашена в сравнение с него.

— Една жена припадна оттатък. Ще ти помогна да се справиш с нея — каза той. — Искам тя да напусне самолета.

Върна се обратно по пътеката, вдигна жената с палтото от норки и я занесе до изхода. Подаде я на двама мъже от пътниците, след което скочи на пясъка и помогна на Хети да слезе.

— Разкарайте се от самолета — каза той на екипажа, докато Луин стоеше на прага над него, прикривайки го с револвера си. — Отдалечете пътниците. Когато свършим, ще можете да се върнете и да се обадите по радиостанцията за помощ.

Екипажът събра пътниците и ги поведе през пясъка встрани от самолета. Двамина от мъжете носеха жената с коженото палто. На Мак’Клър помагаха колегите му.

Сам Мийкс дотича с револвер в ръка. Неговото изострено, приличащо на гризач лице издаваше възбудата му.

— Божичко! Помислих, че самолетът ще се прекърши, когато го приземи — рече той. — Какво става?

— Много неща — изръмжа Луин. — Вътре при диамантите има един пазач, който гърми и при най-малкия повод. Вече простреля Тед.

Устата на Мийкс зяпна. Хари видя как очите му се напълниха със страх. Беше го преценил правилно. При обезвреждането на пазача, от Мийкс нямаше да има никаква полза.

Франкс се измъкна от седалката си и дойде до изхода. Облегна туловището си на вратата и погледна надолу към Хари и Мийкс.

— Онзи боклук е бърз като светкавица — рече той. — Влязох вътре с насочен пистолет и стрелях в него. Той извади пушкалото си и гръмна, преди погледът ми да стигне до него. Няма да се справите с него с изненада.

— Аз ще се заема с него! — каза злобно Луин. — Няма да ми попречи да се докопам до скъпоценни камъни за три милиона долара!

Хари погледна Мийкс.

— Стой тук и наглеждай онази тайфа отсреща. У теб ли са ключовете от колата?

— Да — каза Мийкс, отдалечавайки се гърбом. — Ще ги държа под око.

Хари се метна с подскок вътре в самолета.

— Не можем да протакаме дълго тази работа — рече той на Луин. — Радистът е длъжен да излъчва сигнали много начесто. Ако скоро не получат сигнал, ще започнат да ни търсят.

— Аз ще отворя вратата — каза Луин. — Стой извън прицела му. Тед, ти по-добре се махай оттук.

— Оставам — процеди с ръмжене Франкс, сгърчвайки лицето си от болка. — Само да ми се покаже този кучи син, и ще го пречукам!

Луин тръгна по пътеката. Хари го последва. Когато стигнаха до входа на камбуза, те застанаха между седалките от двете страни на вратата.

Протегнал напред револвера си, Луин хвана дръжката, завъртя я и дръпна вратата. Той стреля в коридора, после се наведе напред, хвърли бърз поглед и рязко се дръпна назад.