Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Но макар да беше уплашена, макар да разбираше, че единственото разумно нещо, което можеше да направи, бе да скъса с Хари, тя знаеше, че не би могла да си наложи да постъпи така. Чувстваше, че Хари бе последният мъж в нейния живот. Ако го загубеше, други нямаше да има. Тя щеше да бъде обречена на самота и вместо това предпочиташе да се сблъска с опасността в лицето на Бен.

Може би в края на краищата, самоубеждаваше се Глори, опасенията й бяха безпочвени. Бен щеше да търси Грийн, а както беше казал Хари, той повече не съществуваше. Никой, дори и Дилейни при цялото негово лукавство и ум, нямаше да се сети, че мъжът до нея е бил някога масивният Хари Грийн с тлъстото, белязано лице. Беше сигурна в това. Но щеше ли Бен да заподозре Хари, ако ги откриеше заедно? Това беше опасно и тя потрепери, внезапно осъзнавайки, че ще трябва да напусне Хари заради собствената си безопасност, даже и да решеше, че за нейната не я е грижа. Ако Бен успееше да хване следите на Хари, вината щеше да е само нейна. Ако ги спипаше заедно и направеше някои проучвания за него, научавайки, че някога е бил пилот в Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация, той лесно би могъл да събере две и две и да се досети, че Хари е човекът, когото търси. Но това нямаше да се случи, ако тя се махнеше от Хари.

Не би могла да го направи, каза си Глори. Те трябваше да заминат надалече — колкото може по-далече от Бен. Той не би могъл да преобърне целите Съединени щати заради тях. След като се върнеха от Европа, трябваше да се установят във Флорида, а не в Калифорния. Така щяха да бъдат в безопасност.

Тогава я осени друга мисъл. Ами ако на Хари му хрумнеше, че Бен би могъл да го открие чрез нея? Да предположим, той схване, че тя е единствената брънка, свързваща го с Хари Грийн. Какво ли щеше да направи? Щеше ли да я изостави? Щеше ли да я намрази? Ръцете й се свиха в юмруци. Как ли щеше да постъпи той?

Глори обърна глава и го погледна. Той спеше дълбоко, отпуснал хубавото си лице, с плътно събрани устни… Както му се любуваше, тя усети, че премалява от любов към него.

Не би могла да го предаде. Знаеше го. Дори това да означаваше сигурна смърт и за двама им.

Неочакван шум отвън я накара да изтръпне. Тя вдигна глава и се ослуша с разтуптяно сърце.

Отпред някой ходеше. Глори чу стържене от подметки. На верандата изскърца дъска.

Тя отметна завивките, едва дишаща от страх, взе халата си, загърна се с него и дебнешком отиде до прозореца. Погледна през един процеп на жалузите.

Онова, което видя под лунната светлина, я накара да се вледени и тя сподави писъка, надигащ се в гърлото й. Обърна се, изтича до леглото и, сграбчвайки Хари за ръката, бясно го разтърси.

Хари седна, отблъсвайки ръката й.

— Какво става? — сърдито каза той. — Човек не може да спи от тебе!

— Полиция! — каза тя почти шепнешком. — Отвън има десет души!

Хари застина. Глори видя как кръвта се отдръпна от неговото лице, а от очите му избликна чист, неподправен страх. Той бръкна под възглавницата си за револвера. Чу как предпазителят изщрака, освободен, когато Хари хвърли завивките и стъпи на пода.

— Хари, недей! — пламенно прошепна тя. При вида на неговата уплаха нейната се беше стопила. Сега тя беше закрилница. Мозъкът й работеше бързо, за да намери начин да го спаси. — Махни този револвер!

— Няма да ме хванат жив!

— Но те не те познават. Никога няма да разберат кой си, Хари. Какво те прихваща? Махни този револвер!

Той се поколеба, след което отиде до прозореца и надникна през процепа на жалузите.

Успя да види няколко мъже с фуражки, струпани около „Понтиак“-а, който той беше оставил на паркинга.

— Заради колата е — каза Хари. — Трябваше да се отърва от нея! Но как са могли да разберат, че е тука? Как?

Тя го стисна за ръката.

— Видя ли те някой, когато пристигна?

— Мисля, че не. Лично аз не видях никого.

— Каза ли на администратора, че си с кола?

— Не.

— Значи не е твоя. Ако те попитат, кажи им, че си дошъл с автобуса. Последният автобус би те докарал тук приблизително по същото време, по което дойде и ти. Нашият автомобил е най-отпред в редицата — онзи „Меркурий“. Кажи им, че първо аз съм стигнала дотук с колата, а след мене и ти с автобуса. Идваме от Карсън Сити и пътуваме за Лос Анжелос.

Хари кимна. Това му звучеше разумно. Той вече се съвземаше от шока. Отиде до прозореца и отново погледна навън. Шестима от полицаите се приближаваха към бунгалата с прожектори и револвери в ръце.

— Къде е касетата? — прошепна Глори.