Реймънд Чандлър - Златни рибки

— Всичко това на сън ли ти го изприказва?

— Не, разбира се. Но ти ме познаваш. Старата полицейска хрътка има нюх. Може би бях любопитна, но се досетих, че е бил в затвора, и се безпокоях, че смърка толкова много. Той е единственият ми наемател сега, така че редовно заставах пред вратата му, уж минавам оттам, и слушах какво си говори. Така научих достатъчно, за да го подпитам. Сам ми разказа останалото. Има нужда от помощ, за да получи наградата. Отново се наведох напред.

— Къде е Сайп?

Кати Хорн се усмихна и поклати глава.

— Това е единственото, което не иска да каже. Името, под което се подвизава Сайп сега. Но мястото е някъде на Север, във или около Олимпия, щата Вашингтон. Куката го видял там, поразпитал за него и твърди, че Сайп не го е забелязал.

— Какво търси тук Куката? — попитах.

— Именно тук му лепнали присъдата за Левънуърт. Нали знаеш, старият мошеник винаги се връща, за да види тротоара, на който се е подхлъзнал. Но той вече няма приятели тук.

Запалих нова цигара и отпих още една глътка.

— Казваш, че Сайп е навън от четири години. Куката е лежал двайсет и седем месеца. Какво е правил през всичкото време оттогава?

Кати Хорн ококори съжалително порцелановосините си очи.

— Може би си мислиш, че на този свят има само един затвор за него?

— Добре — рекох. — Ще се съгласи ли да разговаря с мен? Предполагам, че има нужда от помощ, за да се оправи с хората от застрахователното, ако перлите наистина съществуват и Сайп ги положи в ръцете на Куката и така нататък. Това ли е?

Кати Хорн въздъхна.

— Да, ще говори с теб. Гори от желание. Уплашен е от нещо. Ще идеш ли сега, преди да се е подредил за тази вечер?

— Разбира се, щом искаш.

Тя извади от чантата си плосък ключ и написа един адрес в бележника ми. Бавно се изправи.

— Къщата е близнак. Моята част е с отделен вход. Има свързваща врата, отключва се откъм моята страна. Това ти го казвам, ако случайно не отвори.

— О’кей — рекох. Издухах дим към тавана и се втренчих в нея.

Тя тръгна към вратата, спря, върна се. Заби поглед в пода.

— Не играя кой знае каква роля в това — промълви. — Може би никаква. Но ако имах една-две хилядарки за Джони, когато излезе, току-виж…

— Току-виж си успяла да го удържиш в правия път — довърших. — Това са твоите мечти, Кати. Цялата работа е една празна мечта. Но ако не е, получаваш точно една трета.

Дъхът й секна и тя ме изгледа сърдито, за да не се разреве. Отиде до вратата, спря и пак се върна.

— Това не е всичко — рече. — Мисля си за онзи старец… Сайп. Излежал е петнайсет години. Платил си е. Скъпо е платил. Това не те ли кара да се чувстваш малко гаден?

Поклатих глава.

— Откраднал ги е, нали? Убил е човек. Как си изкарва хляба сега?

— Жена му има пари. Той просто се забавлява със златни рибки.

— Златни рибки ли? — попитах. — Да върви по дяволите!

Тя излезе.

Последния път, когато бях в квартала Грей Лейк, помогнах на един от прокуратурата на име Бърни Обис да застреля Андрюс Портфейла, известен бандит. Но това стана по-горе на хълма, далеч от езерото. Къщата се намираше по средата на височинката, където улицата заобикаля като примка една издатина. Беше върху тераса, с напукана подпорна стена отпред и няколко пустеещи парцела зад нея.

Понеже поначало е била строена за две жилища, имаше два зида й две стълбища, които да водят към тях. На една врата имаше забодена с кабарче картичка над решетката, която закриваше шпионката: „Звънете на № 1432.“

Паркирах колата и се заизкачвах по стръмните стъпала, минах между два реда карамфили, после изкачих още стъпала по посока към вратата с картичката. Това трябва да бе жилището на квартиранта.

Позвъних. Никой не отвори и отидох до другата врата. И там никой не се показа.

Докато чаках, сив додж с две врати профуча на завоя и момичето зад волана — с дребна и елегантна фигура, облечено в синьо — погледна за миг към мен. Не видях дали в колата има друг освен нея. Не обърнах достатъчно внимание. Не знаех, че е важно.

Извадих ключа на Кати Хорн и се озовах в хол, лъхащ на кедрово масло. Имаше само най-необходимите мебели, тюлени пердета на прозорците и плътни завеси върху тях, пропускащи сноп меки слънчеви лъчи. В жилището имаше още: малка трапезария, кухня, в дъното спалня, очевидно използвана от Кати, баня, още една спалня отпред, където стопанката, изглежда, се занимаваше с шев. В тази именно стая беше вратата, избита към другата половина на къщата.