Реймънд Чандлър - Златни рибки

— Горкият Уоли! Значи все пак ги намерихте. Умен човек сте. Той уби десетки рибки, докато овладее този номер.

Погледна ме в очите. Дълбоко в нейните се беше затаило леко учудване.

— Винаги към се противила на тази идея — продължи тя. — Помните ли библейската притча за изкупителния козел?

Поклатих глава.

— За животното, върху което стоварили всички човешки грехове, а после го пропъдили в пустинята. Рибките бяха неговата изкупителна жертва.

Усмихна ми се. Не отговорих на усмивката й.

— Виждате ли — унесено заговори тя, — някога той е имал перлите, истинските, и смятал, че след като толкова е изстрадал, те вече му принадлежат. Но дори и да ги беше намерил отново, нямаше да може да се възползва от тях. Докато е бил в затвора, някакъв ориентир, изглежда, се изместил и той така и не успя да намери мястото в Айдахо, където са били заровени.

Леден показалец запъпли нагоре-надолу по гърба ми. Отворих уста и нечий глас, вероятно моят, произнесе:

— Ъ?

Тя протегна пръст и докосна една от перлите. Все още ги държах в протегнатата си длан, сякаш ръката ми беше етажерка, закована за стената.

— Така че той купи тези — продължи тя — в Сиатъл. Кухи са, вътре има бял восък. Не помня вече как се нарича този вид обработка. Изглеждат много хубави. Разбира се, никога не съм виждала истински ценни перли.

— За какво са му били? — изграчих аз.

— Не разбирате ли? Те бяха неговият грях. Трябваше да ги скрие в пустинята, в тази пустиня тук. Скри ги в рибките. И знаете ли… — Тя се наведе към мен, очите й заблестяха. Говореше много бавно, много убедително. — Понякога си мисля, че напоследък, от година и нещо, той всъщност взе да вярва, че крие истинските перли. Това говори ли ви нещо?

Наведох очи към перлите. После бавно ги стиснах в юмрук заедно с кърпата.

— Аз съм проста душа, госпожо Сайп — рекох. — Вашата притча за изкупителния козел ми идва малко в повече. Бих казал, че мъжът ви просто се е мъчил да се самозалъже… като всеки нормален човек, загубил играта.

Тя отново се усмихна. Беше хубава, когато се усмихваше. Сетне сви рамене, съвсем леко.

— Разбира се, за вас нещата изглеждат така. Но за мен… — Разпери безпомощно ръце. — Е, какво пък, сега това няма никакво значение. Мога ли да ги задържа за спомен?

— Да ги задържите?

— Перлите, ментарджийските перли. Нали не…

Изправих се. Стар открит форд пъшкаше нагоре по хълма. На жилетката на седналия в него мъж блестеше голяма звезда. Шумът от двигателя напомняше на стара, плешива, разгневена маймуна в зоологическата градина.

Госпожа Сайп стоеше до мен с протегната ръка и с плах, умолителен израз на лицето. Усмихнах й се широко, с внезапна ярост.

— Да, доста добре играхте до един момент. За малко да се хвана. Ледени тръпки ме побиха, госпожо! Но вие ми помогнахте. „Ментарджийски“ не ви отива. С колта действахте бързо и някак безмилостно. Но най-вече последните думи на Сайп развалиха всичко. „Воалите, Хати, черните воали.“ Нямаше да си прави труда, ако перлите бяха фалшиви. А и не беше такъв глупак, че чак толкова да се самозалъгва.

Прибрах двайсет и петте хиляди долара в джоба на жилетката си. Дванайсет и петстотин за мен и още толкова за Кати Хорн. Представях си очите й, когато й занеса чека и когато го депонира в банката, за да чака Джони да излезе от затвора.

Фордът спря зад другите коли. Мъжът, който шофираше, се изплю встрани, дръпна ръчната спирачка и прекрачи вратата, без да я отваря. Едър мъжага с навити ръкави на ризата. Слязох по стъпалата да го посрещна.

© 1936 Реймънд Чандлър

Raymond Chandler

Goldfish, 1936

Сканиране и разпознаване: nextvasko, 2008

Редакция: BHorse, 2008

Издание:

Реймънд Чандлър. Пълна колекция разкази, том 4

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9503]

Последна редакция: 2008-11-18 14:30:00