Реймънд Чандлър - Запознанство на „Нун стрийт“

Той затвори очи, постоя така кратък миг, после широко ги отвори. Произнесе бавно и внимателно:

— Когато го замисляхме, всичко изглеждаше добре. Такива дръзки, безскрупулни ходове и друг път са правени в Холивуд. Честно. Аз обаче не предполагах, че това ще доведе до нараняване на хора, до убийство. Аз просто… просто не съм толкова закоравял престъпник, за да продължа, Уолц. Бях дотук. Най-добре си прибери пистолета и си върви.

Уолц поклати глава и се усмихна особено, напрегнато. Той се поотдръпна от Пийт Англич и леко измести пистолета встрани.

— Картите са раздадени — студено каза той. — И ти ще играеш. Хайде да вървим.

Вайдори въздъхна и клюмна. Изведнъж се бе превърнал в самотен, изоставен мъж, далеч не млад.

— Не — каза тихо. — Аз бях дотук. Това бе последният отблясък от не чак толкова добрата ми репутация. В крайна сметка ролята беше моя. Вярно, аматьорска, но затова пък моя. Прибери пистолета, Уолц, и изчезни оттук.

Лицето на Уолц стана студено, непоколебимо, безизразно. Очите му се превърнаха в безизразните очи на убиец. Той отмести пистолета още малко встрани.

— Вземи си шапката, Вайдори — произнесе много отчетливо.

— Съжалявам — отвърна Вайдори и стреля.

Пистолетът на Уолц изтрещя в същия миг, двете експлозии се смесиха. Вайдори се олюля, леко се извърна, после отново изправи тялото си. Той се втренчи в Уолц, без да мига.

— Късметът на аматьора — каза и зачака.

Пийт Англич вече бе извадил колта, но от него вече нямаше нужда. Уолц бавно се свлече на една страна. Бузата и месестият му синкав нос се сплескаха върху килима. Той леко размърда лявата си ръка, опита се да я прехвърли през гърба си. После изхърка и застина.

Пийт Англич изрита савиджа далеч от проснатото му тяло.

Вайдори попита провлечено:

— Мъртъв ли е?

Пийт Англич изръмжа, не отговори. Гледаше момичето. То се бе подпряло с гръб на масичката с телефона и прикриваше с ръка устата си — класическата поза на стаения ужас. Толкова банална, че изглеждаше глупава.

Той обърна очи към Вайдори и каза кисело:

— Късметът на аматьор — факт. Но я си представете, че не го бяхте уцелил? Той само блъфираше. Просто искаше да хлътнете още малко, че да не се раздрънкате. Между другото, аз бях неговото алиби в случай на убийство.

— Съжалявам… много съжалявам — каза Вайдори. Изведнъж седна, наведе глава назад и затвори очи.

— Господи, колко е красив! — каза Тоукън Уеър с благоговение. — И смел.

Вайдори хвана лявото си рамо с ръка и силно го притисна. Между пръстите му бавно прокапа кръв. Тоукън Уеър сподавено изписка.

Пийт Англич огледа стаята. Японецът белодрешко бе пропълзял вътре и стоеше в ъгъла — дребна безмълвна фигурка, сгушена до стената. Отново погледа към Вайдори. Много бавно, сякаш неохотно, произнесе:

— Госпожица Уеър има роднини в Сан Франциско. Можете да я изпратите вкъщи с някой дребен подарък. Това е естествено и честно. Тя ме насочи към Уолц. Така и аз влязох в играта. Казах му, че сте разбрал намеренията му, и той дойде да ви затвори устата. Гангстерски прийоми. Ченгетата ще има да се смеят, но в шепа. В крайна сметка за тях също ще пишат по вестниците. И вече всичко ще бъде истинско, а не нагласено. О’кей?

Вайдори отвори очи и произнесе немощно:

— Вие… вие постъпихте много благородно. Няма да го забравя.

Главата му се клюмна.

— Той припадна! — извика момичето.

— Така е — рече Пийт Англич. — Дай му една хубава голяма целувка и ще се свести… А ти ще има какво да си спомняш цял живот.

Той изскърца със зъби, отиде до телефона и вдигна слушалката.

© 1936 Реймънд Чандлър

Raymond Chandler

Pickup on Noon Street, 1936

Сканиране и разпознаване: nextvasko, 2008

Редакция: BHorse, 2008

Издание:

Реймънд Чандлър. Пълна колекция разкази, том 1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9585]

Последна редакция: 2008-12-04 12:00:00