Реймънд Чандлър - Запознанство на „Нун стрийт“

Тя беше дълга, полутъмна и от нея лъхаше леден въздух. Една-единствена гола крушка осветяваше в жълто горната площадка на стълбището. Стъклена врата извеждаше на балкон над входната козирка на сградата. Луната плискаше сивкави отблясъци в единия ъгъл на стъклената врата.

Пийт Англич безшумно се спусна по стълбите до централното фоайе и посегна към топката на входната врата. Червен лъч прониза вратата от външната й страна и разпиля студени отблясъци по стъклото и мърлявото перденце, което го закриваше.

Пийт се свлече надолу и покрай стената се измъкна настрани. Очите му бързо пребродиха фоайето и се спряха върху тъмната телефонна кабина.

— Истински човешки капан — тихо прошепна той притича до кабината и влезе вътре. Приклекна и полупритвори вратата.

По верандата изтрополиха стъпки, входната врата изскърца и се отвори. Стъпките отекнаха във фоайето, спряха.

Груб глас се обади:

— Май всичко е тихо, а? Сигурно са ни вързали тенекия.

Друг му отвърна:

— Четири „В“. Да му хвърлим едно око, така и така сме тук.

Стъпките отново прошумяха, затропаха по стълбите и прокънтяха на горната площадка.

Пийт Англич бутна вратата на телефонната кабина, промъкна се до входната врата, приклекна и примижа срещу червените отблясъци. Патрулната кола край бордюра бе само тъмен силует, фаровете й светеха покрай напукания тротоар. Вътре нищо не се виждаше. Пийт въздъхна, отвори вратата и тръгна бързо, но не много, надолу по дървените стъпала на верандата.

Патрулната кола беше празна и двете й предни врати зееха отворени. Тъмни сенки предпазливо се промъкваха от другата страна на улицата. Пийт Англич се насочи право към патрулната кола и влезе вътре. Тихо затвори вратите, настъпи стартера и включи на скорост.

Мина покрай събиращата се тълпа от съседи. На първия ъгъл зави и изключи червената лампа. После подкара бързо, влизаше и излизаше от разни пресечки все по-далече от „Сентрал“. След известно време обърна и се упъти обратно към него. Когато наближи осветената и задръстена от коли улица, сви в странична пряка и остави патрулната кола под прашните дървета.

Тръгна пеша към „Сентрал“.

Тримър Уолц обгърна телефона с лявата си ръка. Допря десния си показалец до ръба на горната си устна, повдигна я и бавно прокара пръст по зъбите и венците си. Празните му безцветни очи се впиха в негъра с карирания костюм, седнал срещу бюрото му.

— Прекрасно — каза безжизнено. — Прекрасно. Измъкнал се е, преди полицията да го залови. Страхотна работа свърши, Руф.

Негърът измъкна фаса от устата си и го размаза между огромния си плосък палец и огромния си плосък показалец.

— Мамка му! Съвсем се беше вдървил — озъби се той. — Патрулната кола ме подмина, преди да стигна „Сентрал“. По дяволите! Не е възможно да се е измъкнал!

— Току-що говорих с него — рече Уолц безжизнено. Отвори най-горното чекмедже на бюрото си и положи тежкия савидж пред себе си.

Негърът погледна пистолета. Очите му станаха мътни и безжизнени като обсидиан. Устните му се нацупиха и премляснаха.

— Онуй маце ми слагаше рога с още двама-трима — изръмжа той. — Отдавна си просеше куршума. О’кей, това вече е стара история. Сега ще ида да пипна копелдака.

Той се накани да стане. Уолц едва докосна с два пръста дръжката на пистолета. Поклати глава и негърът седна отново. Уолц заговори:

— Той се е измъкнал, Руф. А ти си извикал ченгесарите да намерят женски труп. Ако не го заловят с патлака у него — а шансовете са едно на хиляда — няма начин да му лепнат убийството. Тогава оставаш ти. Ти живееш там.

Негърът се ухили, без да сваля помътнелия си поглед от пистолета.

— Започват тръпки да ме побиват — каза той. — А аз съм голям, та бая тръпки ме побиват — каза той. — К’во ще кажеш да се чупя, а?

Уолц въздъхна и отвърна замислено:

— Да, май ще трябва да изчезнеш от града за известно време. От Глендейл. Късният влак за Фриско ще свърши работа.

Негърът го изгледа нацупено.

— Никс на Фриско, шефе. Малко попритиснах една мацка там. Тя ме натопи. Никс на Фриско, шефе.

— Имаш странни хрумвания, Руф — спокойно каза Уолц. Потърка синкавия си нос с пръст и приглади назад посивялата си коса. — Виждам ги в големите ти кафяви очи. Забрави ги. Аз ще се погрижа за теб. Докарай колата в уличката. Ще обсъдим подробностите на път за Глендейл.

Негърът премигна и забърса с огромна длан пепелта от цигарата, посипана по брадичката му.