Реймънд Чандлър - Испанска кръв

Жената се върна, приближи се и протегна ръка. Нещо издрънча в шепата й.

— Ключовете, ченге.

Делагера ги взе и ги пусна в джоба си. Лицето му се вдърви. Бел Мар отиде до една масичка и ноктите й силно задраскаха по емайлирана кутия, докато изваждаше от нея цигара. Обърнала гръб, тя заговори:

— Както отбелязах, едва ли ще ти провърви в начинанието. Толкова по-зле — засега можете да го набедите само в изнудване.

Делагера бавно издиша, постоя малко, после се извърна.

— Добре — каза тихо. Сега гласът му бе безразличен, все едно денят беше хубав и никой не е бил убит. Стигна до вратата и отново се обърна. — Ще се от бия да те видя, като се върна, Бел. Може би ще се чувстваш по-добре.

Тя не отговори, не помръдна. Държеше сковано незапалената цигара до устата си, съвсем близо. Делагера продължи:

— Би трябвало да си наясно какви чувства изпитвам. Навремето с Дони бяхме като братя. Аз… подочух, че напоследък двамата не се разбирате особено… Радвам се, че не е било вярно. Не допускай всичко това да те сломи, Бел. Няма защо да се държиш така… с мен.

Изчака няколко секунди, загледан в гърба й. Тя отново нито помръдна, нито продума и той излезе.

Тесен каменист път се спускаше рязко от шосето покрай хълма над езерото. Сред боровете тук-там надничаха покривите на дървени вили. В самия хълм имаше издълбан открит навес. Делагера паркира прашния си кадилак под него и се спусна по тясната пътека към водата.

Езерото беше тъмносиньо, но доста плитко. Две-три плоскодънни лодки се носеха свободно по него, а в далечината зад един завой бръмчеше мотор. Полицаят мина покрай стени от гъста ниска растителност, стъпвайки върху наслоени борови иглички. Заобиколи мъртъв дънер и прекоси малък дървен мост към вилата на Мар.

Беше построена от кръгли трупи с широка веранда откъм езерото. Изглеждаше самотна и безлюдна. Поточето под моста се извиваше покрай къщата, а единият край на верандата се спускаше отвесно към големите плоски камъни, през които се процеждаше водата. През пролетта, при пороите, те щяха да останат под нея.

Делагера изкачи дървените стъпала, извади ключовете от джоба си, отключи тежката входна врата, постоя на верандата и запали цигара, преди да влезе. Беше много спокойно, много приятно, много прохладно и чисто след жегата на големия град. Планинска сойка бе кацнала на един пън и си почистваше крилата. Някой в другия край на езерото подрънкваше на укелеле. Той прекрачи прага на вилата.

Загледа се в прашните еленови рога, голямата кръгла маса с разхвърляни списания, старомодния радиоапарат. Имаше грамофон във вид на кутия и стърчаща купчина плочи до него. Върху маса близо до обемната, облицована с големи камъни камина стърчаха високи неизмити чаши и половин бутилка шотландско уиски до тях. По пътя горе мина кола и спря някъде наблизо.

Нямаше никакъв смисъл във всичко това. Човек на Донеган Мар не би оставил нищо съществено в планинска хижа.

Надникна в две спални, едната — съвсем малка, с две легла и нищо друго, втората — по-обзаведена, с елегантно легло и ярка женска пижама, метната отгоре. Не приличаше да е на Бел Мар.

В дъното имаше кухничка с газова печка и друга на дърва. Отключи задната врата и излезе на малка веранда на нивото на земята до купчина дърва за огрев и брадва с две остриета, забита в дръвник. Тогава забеляза мухите.

Дъсчена пътека заобикаляше къщата към навеса с дърва. Слънчевите лъчи се промъкваха през дърветата и огряваха пътеката. Там, насред слънчевата светлина, плътна маса мухи бе накацала върху нещо кафеникаво, лепкаво. Мухите не желаеха да помръднат. Делагера се наведе, протегна ръка, докосна лепкавото място, помириса пръстите си. Лицето му се напрегна.

По-надолу съгледа второ кафеникаво петно, пред вратата на навеса. Светкавично извади ключовете от джоба си и намери онзи, който отключваше големия катинар. Рязко отвори вратата.

Вътре имаше голям куп дърва. Не нацепени, дълги по четири фута, ненаредени, нахвърляни както падне. Делагера се зае да ги мята на една страна.

След като прехвърли голяма част, успя да се пресегне и да докопа два студени, сковани глезена, обути в чорапи на ромбчета, и да измъкне мъртвеца на светло.

Беше строен, нито висок, нито нисък, облечен в добре скроен костюм. Малките му спретнати обувки бяха лъснати, леко напрашени. Нямаше лице, или поне не много. Беше на пихтия от страхотен удар. Темето му бе сцепено и прошарената кестенява коса примесена с мозък и кръв.