Реймънд Чандлър - Нефритената огърлица

— Блондинките не си падат по блондини — казах. — Линдли Пол беше рус като швейцарски кравар.

— Не говори глупости. Така пише само по филмовите списания. Тази блондинка е харесвала този блондин. Каза ми го редакторът на светската хроника от „Кроникъл“, който тежи сто кила и има мустаци. Викат му Замаяния Гърти.

— Той ли ти каза за огърлицата?

— Не. Директорът на бижутерската фирма „Блокс“. Казах му, че пиша статия за редките нефрити за „Полицейски вестник“.

За трети път запалих лулата си, изскърцах със стола назад и едва не се претърколих по гръб.

— Рийвис знае ли всичко това? — попитах, като се опитвах да я гледам втренчено, без да си давам вид, че го правя.

— Не ми е казал, че знае. Но много лесно може да научи. Не се и съмнявам, че така ще стане. Не е вчерашен.

— Освен в сравнение с теб — рекох. — Каза ли ти за Лу Капака и Фуенте Мексиканеца?

— Не. Кои са те?

Разказах й за тях.

— Но това е ужасно — рече Каръл и се усмихна.

— Твоят старец да не би случайно да е бил полицай? — попитах подозрително.

— Началник на полицията в Помона — почти цели петнайсет години.

Не казах нищо. Спомних си, че началникът на полицията Джон Прайд от Помона бе застрелян преди четири години от двама малолетни престъпници.

След малко се обадих:

— Би трябвало да се досетя. Добре, а сега какво?

— Обзалагам се на пет срещу едно, че госпожа Прендъргаст не е получила огърлицата си обратно и болният й съпруг има достатъчно връзки, за да потули тази част от историята и имената им от вестниците. И госпожата има нужда от добър детектив, който да й помогне да се оправи без скандал.

— Какъв скандал?

— Ами не знам, но е от жените, покрай които скандалите никнат като гъби.

— Предполагам, че заедно сте закусвали. В колко часа стана?

— Не. Не мога да се срещна с нея преди два часа. Станах в шест.

— О, Боже! — промълвих и измъкнах бутилка от дълбокото чекмедже на бюрото си. — Ужасно ме блъска главата.

— Не повече от една глътка! — рязко каза Каръл Прайд. — И то само защото са те били. Макар че това май ти се случва доста често.

Излях питието в гърлото си, запуших бутилката, но не много здраво, и дълбоко си поех дъх.

Момичето взе да рови из кафявата си чантичка и рече:

— Има още нещо. Но може би ти трябва да се заемеш с него.

— Хубаво е да науча, че все още работя тук — установих аз.

Тя търкулна върху бюрото три дълги папироси. Не се усмихна.

— Погледни в мундщуците — посъветва ме. — И сам си прави изводите. Снощи ги свих от онази, китайската табакера. Във всичките има нещо, което ще те накара да се позамислиш.

— И това ми било дъщеря на полицай! — възмутих се аз.

Тя се изправи. Почисти с чантичката си падналата върху бюрото пепел от лулата ми и се запъти към вратата.

— Но съм и жена. Сега трябва да се срещна с още един редактор от светската хроника, за да науча нещо повече за госпожа Филип Кортни Прендъргаст и любовните й авантюри. Забавно, нали?

Вратата на кантората и устата ми се затвориха горе-долу по едно и също време. Взех една от папиросите, стиснах я между двата си пръста и надникнах в късия мундщук. Стори ми се, че вътре има нещо навито, като листче или картонче, нещо, което ни най-малко не би улеснило всмукването на дима. Най-после успах да го извадя с пиличката от джобното си ножче.

Наистина беше картонче. Тънка визитна картичка с цвят на слонова кост, мъжки формат. Отгоре бяха изписани само две думи, нищо друго: СУКЕСЯН МЕДИУМА

Погледнах в останалите мундщуци и във всеки намерих подобна картичка. Нищо не ми говореше. Никога не бях чувал за Сукесян Медиума. След известно време го потърсих в телефонния указател. Имаше някакъв Сукесян на „Западна Седма улица“. Името ми звучеше арменско, затова го потърсих отново на „Ориенталски килими“. И там го имаше, но това нищо не доказваше. Не е необходимо да си медиум, за да продаваш ориенталски килими. Само трябва да си медиум, за да си позволиш да ги купиш. А нещо ми подсказваше, че този Сукесян от визитката няма нищо общо с ориенталските килими.

Смътно се досещах какво представлява занаятът му и какви хора може да му бъдат клиенти. И колкото по-добре вървеше бизнесът, толкова по-малко се нуждаеше от реклама. Дай на такъв човек достатъчно време и пари и той е способен да изцери всичко — от безразличен съпруг до нашествие на скакалци в нивите. Той е специалист по съкрушени женски сърца, сложни, заплетени любовни авантюри и избягали синове, които не пишат на родителите си. Именно той ще ти каже дали да продадеш имота си сега, или да изчакаш още една година, дали с тази роля ще станеш още по-голям любимец на публиката, или не. Дори мъже биха му станали клиенти — мъже, които реват като бици в службата, но са студени пихтии по душа. Но преди всичко жени — жени с пари, жени с бижута, жени, които можеш да усучеш като копринен конец около малкия си азиатски пръст.