Реймънд Чандлър - Нефритената огърлица

— Аз съм делови човек — отвърнах. — И никога не залагам на такива работи. Хайде да се поразходим. Трябва да се видя с една блондинка в Бевърли Хилс. Дължа й малък отчет.

Тя се изправи и ме изгледа зверски.

— А, онази Прендъргаст — процеди злобно. — Онази, дето не я държаха патравите крака.

— Да речем, че са патрави — отвърнах аз.

Момичето се изчерви, бързо излезе от стаята и се върна след не повече от три секунди със смешна осмоъгълна шапчица с червено копче отгоре и карира-но палто с велурени яка и маншети.

— Да вървим — каза задъхано.

Семейство Филип Кортни Прендъргаст живееше на една от онези широки виещи се улици, където къщите са твърде близо за размерите си и за парите, които афишират. Градинар японец фризираше няколко акра мека зелена площ с обичайното за японските градинари презрително изражение. Къщата имаше покрит с плочи покрив в английски стил и двукрила кована порта, хубави екзотични дървета и декоративна решетка с пълзящи цветя. Изискано и ненатрапчиво. Но Бевърли Хилс е Бевърли Хилс, така че икономът имаше висока колосана яка и произношение на английски лорд.

Поведе ни през зони на мълчание, за да стигнем в стая, в която за момента нямаше никой. Беше обзаведена с широки канапета и тапицирани в бледожълта кожа кресла, подредени около камина. Пред нея върху лъскавия, но не хлъзгав под имаше килим, тънък като коприна и стар като лелята на Езоп. Взрив от цветя в ъгъла, втори върху ниска масичка, тапети от блед пергамент, тишина, удобство, простор, уют, намек за много модерното и намек за много старото — изключително луксозна стая.

Каръл Прайд изсумтя презрително.

Икономът отвори едното крило на тапицираната с кожа врата и госпожа Прендъргаст влезе. Облечена бе в бледосиньо с шапка и чанта в тон, напълно готова за излизане. Бледосините ръкавици леко попляскваха по бледосиньото бедро. Усмивка, намек за нещо повече в черните очи, руменина по бузите и още преди да проговори — очебийна радост от срещата.

Тя протегна към нас и двете си ръце. Каръл Прайд успя да избегне своя дял. Аз сграбчих моя.

— Колко хубаво, че дойдохте! — извика госпожа Прендъргаст. — Толкова се радвам, че отново виждам и двама ви. Още усещам вкуса на онова уиски, което пих в кантората ви. Беше ужасно, нали?

Всички седнахме.

Аз се обадих:

— Всъщност нямаше нужда да идвам лично и да отнемам от времето ви, госпожо Прендъргаст. Нали всичко се уреди и вие получихте огърлицата си?

— Да. Била е у онзи странен човек. Колко интересно, че се оказа такъв. Аз също го познавах. Знаехте ли?

— Сукесян? Допусках, че го познавате — отвърнах.

— О, да. И то много добре. Сигурно ви дължа цял куп пари. А клетата ви глава? Как е?

Каръл Прайд седеше до мен.

Процеди през зъби с метална нотка в гласа, почти на себе си, но не съвсем:

— Пълна е с талаш. И пак са я налегнали термитите.

Усмихнах се на госпожа Прендъргаст и тя ми отвърна с усмивка, на която пърхаха ангелски крилца.

— Не ми дължите нито цент — подхванах отново.

— Има само една малка…

— Невъзможно. Не мога да приема такова нещо. Но какво ще кажете да пийнем най-напред по малко скоч? — И като държеше чантата върху коленете си, натисна нещо под стола и каза: — Донеси уиски със сода, Върнън. — После засия насреща ни. — Хитро, нали? Микрофонът изобщо не се забелязва. Къщата е тъпкана с подобни джунджурии. Господин Прендъргаст ги обожава. Това нещо се чува в стаята на иконома.

Каръл Прайд рече:

— Обзалагам се, че и онова, дето се чува под леглото на шофьора, също е страшно хитро.

Госпожа Прендъргаст не я чу. Икономът се появи с поднос напитки, раздаде ги и излезе. Госпожа Прендъргаст каза над ръба на чашата си:

— Постъпихте много мило, като не съобщихте на полицията, че подозирах Линдли Пол в… нали разбирате. Или че имам нещо общо с отиването ви в онази ужасна бирария. Между другото, как им го обяснихте?

— Много лесно. Казах им, че самият Пол ми е споменал за нея. Той е бил с вас, нали си спомняте?

— Но той не ви е казвал нищо подобно, разбира се? — Стори ми се, че очите й гледаха малко лукаво.

— Всъщност той не ми каза нищо. Това беше цялата истина. И, естествено, не ми каза, че ви е изнудвал.

Стори ми се, че усетих как Каръл Прайд престана да диша. Госпожа Прендъргаст продължи да ме гледа над ръба на чашата си. За миг лицето й придоби малко глуповато изражение на нимфа, която са заварили да се къпе. После бавно остави чашата си, отвори чантата на скута си, извади носна кърпичка и я захапа. Възцари се тишина.