Реймънд Чандлър - Убиец в дъжда

— Дай снимките, Марти — казах.

Той бавно се изправи, погледна към колта и го прибра в страничния си джоб. Ръката му бавно се насочи към вътрешния джоб на сакото.

В този миг на вратата се позвъни и някой забрави да махне пръста си от звънеца.

Това никак не хареса на Марти. Той захапа долната си устна и присви вежди. Лицето му стана зло. Звъненето продължи.

Блондинката скочи. От нервното напрежение лицето й изглеждаше старо и грозно.

Без да ме изпуска от поглед, Марти рязко издърпа едно от чекмеджетата на писалището и извади малък автоматичен пистолет с бяла дръжка. Подаде го на блондинката. Тя се приближи и чевръсто го пое, без обаче да изгаря от възторг.

— Седни до него — изхриптя Марти. — Дръж го на мушка. Ако започне много да знае, пусни му няколко куршума.

Тя седна на дивана на около половин метър от мен, на по-отдалечената от вратата страна. Прицели се в бедрото ми. Неспокойният й поглед никак не ми допадна.

Звънецът спря и някой започна бързо, леко и нетърпеливо да чука по вратата. Марти прекоси стаята и отвори. Плъзна дясната си ръка в джоба на сакото и отвори с лявата — рязко и широко.

Кармен Дравец го избута навътре в стаята, навряла дулото на малък пистолет в тъмното му лице.

Марти отстъпи леко и бързо. Устата му беше отворена, а на лицето му бе изписана паника. Твърде добре познаваше Кармен.

Тя затвори вратата и продължи да напредва с малкия си пистолет. Не гледаше нищо друго освен Марти, а и не виждаше нищо друго освен него. Изглеждаше здравата упоена.

Блондинката потрепери с цялото си тяло и извъртя пистолета с бялата дръжка към Кармен. Бързо се пресегнах, сграбчих я за китката, стиснах я здраво, спуснах предпазителя и задържах така. Последва кратко боричкане, на което нито Марти, нито Кармен обърнаха внимание. После пистолетът се прехвърли в моята ръка.

Блондинката задиша дълбоко и се вторачи в Кармен. Кармен гледаше Марти с упоени очи.

— Искам си снимките — каза тя.

Марти преглътна и се опита да се усмихне.

— Разбира се, малката, разбира се — каза с нисък, глух глас, далеч неприличащ на онзи, който бе използвал с мен.

Кармен изглеждаше почти толкова смахната, колкото на стола у Стайнър. Този път обаче успешно контролираше гласа и крайниците си.

— Ти застреля Хал Стайнър — заяви тя.

— Чакай малко, Кармен! — изкрещях аз.

Тя не помръдна глава. Блондинката изведнъж се оживи и се обърна срещу мен, все едно искаше да издъни корема ми с глава, но впи зъби в ръката ми. Тази с пистолета.

Нададох поредния крясък, но и на него никой не обърна внимание.

Марти рече:

— Слушай, малката, аз не съм…

Блондинката измъкна зъбите си от ръката ми и ме заплю със собствената ми кръв. После се хвърли върху бедрото ми и се опита да захапе и него. Леко я цапнах по главата с приклада на пистолета и понечих да се изправя. Тя се изтърколи надолу по краката ми и обви ръце около глезените ми. Отново се строполих върху дивана. Лудостта на страха й даваше сила.

Марти посегна с лявата си ръка към пистолета на Кармен. Не успя. Револверчето издаде глух, тежък звук, който никак не беше силен.

Куршумът прелетя покрай Марти и счупи стъклото на отворения френски прозорец.

Той отново застина. Сякаш всичките му мускули се бяха парализирали.

— Хвърли й се в краката и я събори на пода, глупако! — изкрещях аз.

После повторно фраснах блондинката по главата, този път доста по-силно, и тя се търкулна на пода. Освободих краката си и прекрачих встрани.

Марти и Кармен все още стояха един срещу друг и се гледаха като истукани.

Нещо много едро и тежко се стовари върху външната врата и ламперията се разцепи по диагонал от горе до долу.

Това върна жизнеността на Марти. Той измъкна колта от джоба си и отскочи назад. Стрелях в дясното му рамо, но в желанието си да не го нараня много, не уцелих. Онова, тежкото, отново се блъсна във вратата с трясък, който сякаш разтърси цялата сграда.

Дравец влетя в стаята заедно със счупената врата. Аз хвърлих малкия автоматичен пистолет и измъкнах собствения си патлак.

Той гледаше като обезумял, беше жестоко пиян и разярен. Огромните му ръце се мятаха като вършачка, погледът му бе свиреп и кръвясал, на устата му имаше пяна.

Нанесе ми страхотен удар по главата, без дори да ме забележи. Рухнах до стената, между края на дивана и счупената врата.

Тъкмо разтръсквах глава и се опитвах да се нивелирам отново, когато Марти започна да стреля.