Реймънд Чандлър - Бей Сити Блус

Де Спейн подкара колата така рязко, че ме залепи за облегалката. Първия забой взехме на две гуми и се насочихме на изток. На половин пряка по-нататък се зададе голяма черна кола с два червени буркана отгоре. Приближаваше бързо, когато забихме. Де Спейн се изплю през прозореца и измърмори:

— Шефът! Ако има как, ще закъснее и за собственото си погребение. Но този път здравата му натрихме носа!

Запъртъка възмутено се обади от задната седалка:

— Да, колкото да ни изхвърлят от работа за трийсет дни!

— Не падай духом, момче. Може да те повишат и да попаднеш в отдел „Убийства“.

— Предпочитам да нося униформа, но да имам какво да ям.

Десетина пресечки Де Спейн шпори колата като бесен, после намали.

— Това не е пътят за участъка — обади се Запъртъка.

— Не ставай глупав — отвърна Де Спейн.

Той остави колата да пъпли едва-едва, сви в тиха и тъмна уличка с иглолистни дървета отстрани и еднакви ниски къщи, разположени зад еднакви малки зелени площи. Натисна леко спирачка, прилепи автомобила до бордюра и изключи мотора. После преметна ръка през облегалката си и се обърна да хвърли поглед на зоркия, дребничък униформен полицай.

— Значи според теб този я е претрепал, а, Запъртък?

— Стреляно е с неговия пистолет.

— Я извади онова голямото фенерче от джоба и му огледай тила.

Дребосъкът изсумтя, затършува отзад, после нещо изщрака и ослепителният бял лъч на силен ръчен прожектор обля главата ми. Човечето заподсмърча в тила ми. Посегна и ме натисна по удареното място. Изревах. Светлината угасна и мракът от улицата отново ни връхлетя.

— Май са го цапардосали — заключи Запъртъка.

— Както и момичето, между другото — монотонно уточни Де Спейн. — Не си личи много, но е ударена. Ударили са я, за да могат да я съблекат и издерат, преди да я застрелят. Никой не е чул изстрела. Кой съобщи в участъка, Запъртък?

— Откъде да знам, по дяволите! Някакъв се обадил две-три минути преди да се появиш, докато Рийд все още търсеше фотограф. Телефонистката каза, че бил с дебел глас.

— Добре, ако ти беше извършил престъплението, как щеше да се измъкнеш оттам?

— Щях да си изляза през вратата — отвърна дребосъкът. — Защо не. Ей! — излая той към мен. — А ти защо не си излязъл оттам?

— И аз имам своите малки тайни — отвърнах.

Де Спейн продължи монотонно:

— Значи нямаше да се прехвърляш през никакви шахти, а, Запъртък? И нямаше да разбиваш прозореца на съседния апартамент, нито да се правиш на онзи, който живее там, а? И нямаше да се обаждаш в полицията и да им казваш, че ако се качат горе, ще хванат убиеца, така ли?

— По дяволите! — рече дребосъкът. — Мислиш, че този се е обадил? Не, не бих направил нито едно от тези неща.

— Не ги е направил и убиецът — съгласи се Де Спейн, — с изключение на последното. Обадил се е.

— Никога не знаеш какво ще им хрумне на тези сексуални маниаци. Този може да е имал помощник и другият да го е фраснал, за да го накисне.

Де Спейн дрезгаво се изсмя.

— Здравей, сексуални маниако — рече и ме ръгна в ребрата с пръст, корав като дулото на пистолет. Гледай ни колко сме тъпи. Седим тук, спорим и си рискуваме службицата — поне този от нас, който си я има — а ти, дето си наясно с всички отговори, не ни казваш нито дума. Та ние дори не знаем коя е госпожицата.

— Червенокосо момиче, което забърсах в бара на Конрид Клъб — отвърнах. — Не, по-точно тя ме забърса.

— И нито име, нито нищо?

— Да. Беше фиркана. Помогнах й да излезе на въздух, тя ме помоли да я отведа и докато я настанявах в колата си, някой ме фрасна. Свестих се на пода в апартамента, а момичето беше мъртво.

— А ти какво правеше в бара на Конрид Клъб? — попита ме Де Спейн.

— Подстригвах се — отвърнах. — Какво се прави в бар? Тя червенокосата беше фиркана и ми се стори уплашена от нещо. Лисна чашата си в лицето на бияча. Малко ми дожаля за нея.

— И на мен винаги ми дожалява за червенокосите — рече Де Спейн. — Онзи, дето те е цапардосал, трябва да е бил слон, щом те е занесъл горе в апартамента.

— Удряли ли са те някога така по главата? — попитах.

— Не — отвърна Де Спейн. — А теб, Запъртък?

Дребосъкът каза, че и него не го били удряли. Каза го заядливо.

— Ами то е горе-долу като да си мъртвопиян. Вероятно съм се свестил в колата, а онзи е имал пистолет, с който ме е принудил да кротувам. Качили сме се в апартамента заедно с момичето. Тя може и да го е познавала. Там ме е фраснал отново и аз не си спомням нищо от случилото се между двата удара.