Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Да. И реалността е още по-невероятна. Но да караме поред. Нека първо да ти покажа къде ще живееш. Пътуването е дълго и съм сигурен, че искаш да се освежиш.

Ашър взе едната му чанта.

— Бих искал да знам повече за процеса на аклиматизация.

— Разбира се, разбира се. Насам, Питър.

Тръгнаха. Крейн се оглеждаше с любопитство. Намираха се в квадратен вестибюл с нисък таван и матови прозорци на отсрещните стени. Пред редица контролни уреди стояха двама техници и го гледаха. Единият козирува.

Белият коридор в края на преддверието ги отведе на най-горното ниво на Базата. Преметнал чантата на рамото си, Ашър почти хукна напред. Крейн забърза след него. Коридорът беше тесен, но не толкова, колкото очакваше Крейн. Светлината също беше неочаквана — мека и белезникава, съвсем различна от ярките флуоресцентни лампи в подводниците. И атмосферата беше изненадваща — топла и приятно влажна. Във въздуха се долавяше слаба миризма, която Крейн не можа да определи. На нещо медно, металическо. Той се запита дали мирисът е свързан с технологията за създаване на атмосфера, използвана на Базата.

Минаха покрай няколко затворени врати, бели като коридора. На някои имаше имена, на други — съкращения като ЕЛ ЗАХРАН или ПОД СТАН II. Някакъв млад работник в комбинезон излезе от една врата, кимна на Ашър, погледна любопитно Крейн и тръгна към вестибюла. Крейн надникна вътре и видя стая, пълна с натрупани на лавици сървъри и цяла джунгла от хардуер.

Вратата се затвори и той забеляза, че не е боядисана в бяло. Стените и вратите бяха направени от някакъв необикновен композит, който сякаш приемаше цвета на околната среда — в случая на светлината в коридора. Крейн видя призрачното си отражение във вратата в странен оттенък на платина.

— Какъв е този материал?

— Новоразработена сплав, лека, не влиза във взаимодействие с нищо и изключително издръжлива.

Стигнаха до разклон и Ашър зави наляво. От образа по видеотелефона Крейн бе предположил, че главният учен на Националната агенция по океаните е на седемдесет, но той очевидно беше десетина години по-млад. Старческите бръчки всъщност се дължаха на суровите условия на живот, прекаран в морето. Ашър вървеше бързо и носеше тежката чанта на Крейн, сякаш беше перце. Държеше обаче лявата си ръка свита до тялото.

— Горните етажи на Базата са лабиринт от кабинети и спални помещения и отначало са объркващи — обясни Ашър. — Ако се загубиш, погледни чертежите на главните разклони.

Крейн изгаряше от нетърпение да научи повече за медицинските проблеми и разкопките, но реши да остави Ашър да определя дневния ред.

— Разкажи ми за Базата.

— Висока е дванадесет палуби и всички страни са точно сто и осемдесет метра. Основата е вкопана в скалата на дъното, а отгоре е поставен титанов купол.

— Видях го, докато идвах. Страхотно инженерно творение.

— Така е. Базата е поместена в него като грахово зърно в шушулка и откритото пространство между нея и купола е херметизирано. При наличието на купола и корпуса на Базата между нас и океана има два пласта метал, при това не какъв да е, а необикновен. Обшивката на Базата е от HY250, нов вид космическа стомана с огромна издръжливост на разрушение. Силата, при която материалът се деформира постоянно, или пластичната деформация, е в обхвата на триста хиляди фунта на квадратен инч.

— А тръбата в купола? Какво е предназначението й?

— Сигурно имаш предвид спиците за налягането. Те са две, по една от всяка страна. Поради високото налягане на тази дълбочина, идеалната форма е сферичната. Куполът обаче е полусфера и двете тръби са отворени към океана и спомагат за уравновесяването на налягането. Освен това те прикрепят Базата към купола. Витлата на седмата палуба несъмнено ще ти предоставят повече подробности.

Вторият коридор, по който тръгнаха, приличаше на първия — отрупан с кабели и тръби таван и затворени врати със загадъчни надписи.

— Забелязах и някакъв странен предмет с формата на чаша на върха на купола — добави Крейн.

— А, да. Това е капсула за аварийно спасяване. В случай, че някой издърпа тапата — засмя се Ашър. Смехът му беше непринуден и заразителен.

— Извинявам се за любопитството, но трябва да попитам. Куполът е огромен. Някои чужди правителства не са ли проявили интерес?

— Естествено. Ние внимателно разпространяваме дезинформация за секретна научноизследователска подводница, потънала на това място. Те мислят, че извършваме операция по изваждането й. Разбира се, от време на време някоя руска или китайска подводница се завърта наоколо и създава главоболия на военния ни контингент.