Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— И аз така разбрах. — Гласът на Корбет беше тих. Говореше бавно и натъртено, сякаш внимателно обмисляше всяка дума. Носеше кръгли очила с тънки сребърни рамки.

— Извинявам се, че ви се натрапих.

— Няма проблем. Само да не хъркате.

— Не обещавам. За всеки случай си затваряйте вратата.

Корбет се засмя.

— А това е Мишел Бишоп — каза Ашър и посочи жената, която все още седеше до масата. — Доктор Бишоп, доктор Крейн.

Тя кимна.

— Приятно ми е да се запознаем.

— На мен също.

Доктор Бишоп беше млада и слаба, висока колкото Крейн, с тъмноруси коси и сини очи. Беше привлекателна, но не можеше да се каже, че е поразително красива. Крейн предположи, че тя е главният лекар на станцията. Стори му се интересно, че доктор Бишоп не стана, нито му подаде ръка.

— Моля, седнете, доктор Крейн — каза Корбет и отново зае мястото си.

— Просто Питър — каза Крейн. — Нали ще работим заедно.

Ашър се засмя като горд баща.

— Питър, ще те оставя на любезните им грижи. Те ще ти обяснят как стоят нещата. Мишел, Роджър, чао засега. — Той намигна, кимна, излезе и затвори вратата.

— Искаш ли нещо за пиене, Питър? — попита Корбет.

— Не, благодаря.

— А някаква закуска?

— Не. Предпочитам да поговорим за медицинския проблем.

Корбет и Бишоп се спогледаха.

— Всъщност проблемът не е един, доктор Крейн — каза тя.

— Така ли? Е, не мога да кажа, че съм изненадан. Предполагам, че става дума за разновидност на кесонната болест, която често се проявява под различни форми.

Кесонната болест се наричаше така, защото беше открита в средата на деветнадесети век при хора, работещи в среда от сгъстен въздух. Едното място беше първият кесон под Ист Ривър в Ню Йорк, когато се поставяли подпорите на Бруклинския мост. Ако работниците излезеха твърде бързо, след като са работили под високо налягане, в кръвта им се образуваха мехурчета азот. Наред с другите симптоми, това причиняваше силни болки в ръцете и краката. Пострадалите често се превиваха и гърчеха в агония. Като се имаше предвид на каква дълбочина се работеше тук и естеството на разкопките, Крейн беше убеден, че става дума тъкмо за кесонна болест.

— Предполагам, че имате хипербарична кислородна камера или някакъв друг вид съоръжение за рекомпресия, където лекувате пациентите. Когато приключим тук, бих искал лично да говоря с тях, ако нямате нищо против.

— Смятам, че ще действаме по-бързо, ако ми позволите да ви опиша симптомите, вместо да се впускаме в разсъждения — отривисто каза Бишоп.

Думите й изненадаха Крейн. Той я погледна. Нямаше представа защо говори така язвително.

— Извинявам се, ако съм прекалено нетърпелив или арогантен. Пътуването беше дълго и просто съм любопитен. Разказвайте!

— Преди около две седмици разбрахме, че нещо не е наред. Отначало проблемът изглеждаше no-скоро психически, отколкото физиологичен. Роджър забеляза рязко повишаване на броя на посещенията на пациентите. Крейн погледна Корбет.

— Какви бяха оплакванията?

— Някои хора се оплакваха от смущения в съня — отвърна психологът. — Други споменаха физическо неразположение и безпокойство. Имаше няколко случая на храносмилателни разстройства, липса на апетит също. Най-честото оплакване беше затруднения в съсредоточаването в работата.

— Няколко дни по-късно започнаха физическите симптоми — добави Бишоп. — Запек. Гадене. Неврастения.

— Хората вероятно работят на двойни смени тук долу — рече Крейн. — Не съм изненадан, че се чувстват отпаднали.

— Други се оплакаха от мускулни тикове и спазми.

— Само тикове? — попита Крейн. — Без болка?

Бишоп го погледна укорително, сякаш искаше да каже: „Ако имаха болки, щях да го спомена, нали?“

— Тогава тези хора не страдат от кесонна болест заяви Крейн, — поне не от разновидностите, с които съм запознат. Не виждам обаче причина за тревога. Проблемите със съсредоточаването, запека и гаденето са неспецифични и не могат да се припишат на определено заболяване. Може да е стрес, следствие на работата. Околната среда и задачата са необичайни.

— Това не е всичко — каза Бишоп. — Миналата седмица нещата се влошиха. Има три случая на сърдечна аритмия с хора, които нямат история на сърдечни смущения. Жена с двустранно вцепеняване на ръцете и лицето. И двама други пациенти с нещо като краткотрайни исхемични пристъпи.

— Краткотрайни исхемични пристъпи? В какво се проявяват?

— Частична парализа и неясен говор. Продължават около двадесет и четири часа.