Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Предшестващи условия?

Стана и погледна екрана. „Кесонна болест? Азотна наркоза?“ — беше попитал, а Ашър бе отвърнал: „По-скоро първото, отколкото второто“. Едва сега обаче Крейн разбра колко уклончив е бил отговорът. Колкото и приветлив и открит да изглеждаше, доктор Ашър всъщност не му беше казал нищо.

Това беше обезпокоително и дори малко тревожно, но поне в едно отношение нямаше значение, защото Крейн най-после започна да осъзнава защо Ашър беше потърсил не друг, а него.

— Всичко се изяснява, нали? — попита някой до рамото му.

Крейн едва не подскочи от изненада. Обърна се с разтуптяно сърце и видя изумителна гледка — старец в избелял работен комбинезон, с проницателни сини очи и буйни бели коси като на Айнщайн. Беше нисък, не повече от метър и петдесет, и мършав. Крейн се зачуди дали не е дошъл да поправи нещо. Вратата на каютата обаче беше затворена. Никой не беше почукал, не се бяха чули и стъпки. Мъжът сякаш се бе материализирал от въздуха.

— Моля?

Странният човек погледна екрана.

— Виж ти. Колко малко думи, а колко много въпросителни.

Крейн натисна един клавиш да изчисти екрана и каза сухо:

— Мисля, че нямам удоволствието да ви познавам.

Старецът се засмя, пронизително и напевно като чуруликане на птица.

— Знам. Дойдох да се представя. Чух, че е дошъл някой си доктор Крейн, и това ме заинтригува. — Той протегна ръка. — Казвам се Флайт.

— Приятно ми е.

Последва неловко мълчание. Крейн се опитваше да измисли някакъв неутрален учтив въпрос.

— Каква е ролята ви тук, доктор Флайт?

— Автономни механични системи.

— Какво е това?

— Говорите като истински новодошъл. Базата е като град в Дивия запад и ако сте почитател на уестърните като мен, ще знаете, че там има два въпроса, които не трябва да задавате. Откъде си и защо си дошъл. Достатъчно е да кажа, че съм крайно необходим — за съжаление. Работата ми е строго секретна.

— Хубаво — смутено рече Крейн, защото не можа да измисли друг отговор.

— Мислите ли? Не. Задачата тук, толкова далеч νυμξ εος οαίρω, никак не е приятна.

Крейн примига учудено.

— Моля?

— Бог да ме благослови, пак ли го направих? — Флайт вдигна очи към небето. — Никой ли вече не говори майчиния си език? Едно време всички цивилизовани хора знаеха старогръцки. — Той заканително размаха пръст срещу Крейн. — „Океанът, източникът на всичко“. Омир е мой сънародник. Трябва да прочетете произведенията му.

Крейн потисна импулсивното желание да си погледне часовника. Роджър Корбет го чакаше в трапезарията.

— Беше ми приятно да се запознаем.

— На мен също — прекъсна го Флайт. — Възхищавам се на практикуващите благородното изкуство.

Крейн почувства засилващо се безпокойство от присъствието на неканения гост и се запита как човек като Флайт е успял да се промъкне през процеса на проверки и прегледи, през който трябваше да минат всички, преди да бъдат допуснати в Базата. Реши, че най-добрият начин да се справи с положението е да отстрани в зародиш всякакви въображаеми приятелства.

— Доктор Флайт, сигурен съм, че сте зает като мен.

— Съвсем не! Имам много свободно време в момента. Едва когато отново започнат да копаят, може би ще се нуждаят от мен и моето изкуство. — Флайт вдигна малките си ръце и размърда пръсти като пианист.

Ясните му сини очи обходиха стаята и се спряха на отворената чанта.

— Какво има тук? — Той бръкна вътре, извади две книги и погледна едната, „Антология на поезията от двадесети век“. — Какво означава това? — попита сърдито.

— А на вас на какво ви прилича? — ядоса се Крейн. Книга със стихове.

— Нямам време за модерна поезия, нито пък вие. Както вече казах, четете Омир. — Флайт пусна книгата в чантата и погледна другата, „Историята и загадката на числото пи“. — Аха! А това?

— Книга за ирационалните числа.

Старецът се изсмя пронизително и пискливо и подигравателно поклати глава.

— Да, наистина. Колко уместно, нали?

— Уместно за какво?

Човекът го погледна изненадано.

— Ирационални числа! Не разбирате ли?

— Не.

— Толкова е очевидно. Нашият брой тук е ирационален, нали? Ако не е така, опасявам се, че скоро ще стане. — Флайт протегна жилавия си кокалест показалец и го заби в гърдите на Крейн. — Затова сте тук. Защото е нарушено.

— Какво е нарушено?

— Всичко — настойчиво прошепна Флайт. — Или поне скоро ще бъде.

Крейн се намръщи.

— Господин Флайт, ако нямате нищо против…

Старчето вдигна ръка. Вълнението му, изглежда, премина. Той отново протегна жилавия си показалец и докосна гърдите на Крейн.