Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Има многобройни симптоми, които се проявяват по подобен начин — дипломатично започна той.

— Специализирала съм в сърдечносъдово отделение и съм виждала много пациенти, получили удар. Знам какво е КИП.

Крейн въздъхна. Отбранителната й позиция започваше да го дразни. Вярно, никой не обича натрапници и може би тя го възприемаше като такъв. Фактът обаче беше, че медицинският екип бе направил само повърхностни изследвания и беше лекувал всеки случай на различна основа. Крейн беше убеден, че ако се задълбочат и направят по-обстойни изследвания, ще се появи общ фактор. И въпреки твърденията на Бишоп той можеше да се обзаложи, че става дума за кесонна болест.

— Не отговорихте на въпроса ми — каза Крейн. — Тук има ли хипербарична камера?

Тя кимна.

— Искам да сложим мъжа в камерата и да видим дали рекомпресията и чистият кислород ще облекчат болките в крайниците му.

— Но…

— Доктор Бишоп, Ашър ми каза, че в Базата се използва някаква секретна, непроверена технология за поддържане на атмосферното налягане. Това означава, че по всяка вероятност говорим за кесонна болест.

Тя не каза нищо, само се намръщи и отмести поглед. Нетърпението на Крейн нарасна.

— Говорете с Ашър, ако мнението ми ни ви харесва. Но той ме доведе тук, за да изказвам предположения. А сега, моля ви, нека сложим пациента в хипербаричната камера. — Крейн млъкна, за да й позволи да осмисли думите му. — Да посетим ли третия пациент?

Беше запазил за накрая най-интересния случай — жена с вцепенени и немощни ръце и лице. Когато влязоха в стаята й, тя беше будна. Заобикаляше я техника за наблюдение от най-ново поколение. Крейн мигновено долови разлика, щом забеляза безпокойството в жълтеникавите й очи и изтощеното й, линеещо тяло, сковано от тревога, и веднага разбра, че случаят е сериозен.

Отвори джобния си компютър. Дигиталният екран светна и показа историята на заболяването. „Сигурно е свързан с междинен сървър“ — помисли той и погледна обобщената информация.

Име: Филипс, Мери Е/И.

Пол: Ж

Възраст: 36

Прояви на заболяването:

Двустранна немощ/вцепененост на ръцете и лицето

В стаята влезе морски офицер — висок и слаб, със странни светлосини очи: бяха разположени съвсем близо едно до друго и като че ли беше кривоглед. На ръкавите му имаше нашивки на капитан трети ранг, а на лявата страна на яката се виждаше златният опознавателен знак на разузнавателните служби. Мъжът се облегна на рамката на вратата, без да поздрави.

Крейн отново се обърна към пациентката.

— Мери Филипс? — попита той с механично неутралния тон, с който отдавна се беше научил да разговаря с пациентите.

Жената кимна.

— Няма да ви отнема много време — усмихна се Крейн. — Тук сме да ви вдигнем на крака колкото е възможно по-скоро.

Тя отвърна на усмивката му. Лекото потрепване на устните й изчезна толкова бързо, колкото се беше появило.

— Още ли чувствате значително изтръпване и безчувственост на ръцете и лицето?

Мери Филипс мигна утвърдително. Крейн забеляза, че когато мига, очите й не се затварят напълно.

— Кога го усетихте за пръв път?

— Преди десетина дни. — Мери Филипс говореше с лек акцент от западните щати. — Не, може би преди две седмици. Отначало беше леко и не му обърнах внимание.

— На работа ли бяхте, когато изпитахте усещането?

— Да.

Крейн погледна дигиталния джобен компютър.

— Тук не пише къде е работното ви място.

— Защото няма връзка със заболяването, докторе — обади се мъжът на вратата.

Крейн се обърна към него.

— Кой сте вие?

— Капитан Королис. — Гласът му беше тих, приятен и мазен.

— Мисля, че работното й място има връзка.

— Защо?

Крейн отново се втренчи в пациентката, която обезпокоено отвърна на погледа му. Той реши, че не трябва да засилва тревогата й, и направи знак на Королис да излязат в коридора.

— Извършваме процедура по поставяне на диагноза — каза Крейн, когато болната вече не можеше да ги чуе. В диференциалната диагностика всеки факт е важен. Твърде възможно е причината за заболяването да се крие именно в работната среда.

Королис поклати глава.

— Не.

— Откъде знаете?

— Ще трябва да приемете думите ми на вяра.

— Съжалявам, но това не е достатъчно. — Крейн се обърна и се приготви да се върне в стаята.

— Доктор Крейн, Мери Филипс работи в секретна зона на Базата и върху класифициран аспект на проекта. Не ви е разрешено да задавате въпроси, свързани с работата й.