Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Да не би да предполагате танжерска болест 6 6 Генетично смущение на транспортирането на холестерол в организма, наречено на името на уединения остров Танжер по крайбрежието на щата Вирджиния. За пръв път е забелязана в петгодишно дете от острова, което имало характерните за заболяването оранжеви сливици, разстройство на обмяната на липопротеините и уголемен черен дроб и далак — Б. пр. , докторе?

Крейн се вцепени, след това много бавно се отпусна и осъзна, че не може да не отвърне на усмивката й.

— Точно така — малко унило каза той.

— Танжерска болест. Е, и сега какво? В станцията има стотина редки генетични заболявания? — Тонът й обаче беше мек и в гласа й не прозвуча упрек.

Той реши, че усмивката й може би дори е искрена.

В същия миг отекнаха пронизителни аларми и заглушиха класическата музика. В коридора блесна кехлибарена светлина.

Усмивката на Бишоп изчезна.

— Код „оранжево“ — каза тя.

— Какво?

— Спешен психиатричен случай — отговори тя и хукна към вратата.

Бишоп спря пред рецепцията само за да грабне радиопредавател.

— Извикайте Корбет! — кресна на жената зад бюрото, изскочи от комплекса и хукна по коридора към Таймс Скуеър. Крейн я следваше по петите.

Докато тичаше, Бишоп набра код на предавателя и претърси обхватите.

— Тук е доктор Бишоп. Искам местоположението на код „оранжево“.

Настъпи кратко мълчание, после се чу отговорът:

— Местоположение на код „оранжево“ — пето ниво, хангарът за ремонт на безпилотните миниподводници.

— Пето ниво, прието.

Асансьорът чакаше до кафенето. Качиха се и Бишоп натисна седмия, най-долния бутон на таблото, после отново включи предавателя.

— Дайте сбито същината на случая.

— Инцидент код 5–22 — чу се отговорът след изщракване.

— Какво означава това? — попита Крейн. Тя го погледна.

— Буйстващ психопат.

Вратите се отвориха и Крейн тръгна след нея към ярко осветен разклон. Коридорите водеха в три посоки. Бишоп хукна по онзи право срещу тях.

— А медикаменти? — попита Крейн.

— На всяко ниво има секция за интензивно лечение. Ще я използваме, ако се наложи.

Коридорите и отделенията на това ниво бяха много по-тесни от всички, които Крейн беше видял досега. Хората бяха или с лабораторни престилки, или с работни комбинезони. Крейн си спомни, че това е научното ниво и компютърният център. Въпреки свистенето на вентилационната система въздухът миришеше на белина, озон и нагорещена електроника.

Стигнаха до друго разклонение и Бишоп побягна надясно. Крейн я последва. А после погледна напред и видя нещо неочаквано. Коридорът драстично се разширяваше и завършваше с черна стена — гладка и необозначена с изключение на един-единствен затворен люк в средата. Пазеха го четирима военни полицаи с пушки, пети седеше във високотехнологично оборудвана кабина отстрани. Над люка блестеше в червено голям дигитален екран.

— Какво е това? — попита Крейн и инстинктивно забави крачка.

— Бариерата — отвърна Бишоп.

— Моля?

— Порталът към секретните нива.

Двамата се приближиха и военните полицаи застанах пред люка и вдигнаха пушките до гърдите си.

— Разрешително за достъп? — попита единият. Бишоп изтича до кабината. Петият военен полицай пристъпи напред и прокара обемист скенер по врата й. Разнесе се силно пиукане.

Той погледна дигиталния екран на скенера.

— Нямате разрешително за достъп.

— Аз съм Мишел Бишоп, главен медицински офицер на Базата, имам достъп до четвъртата, петата и шестата палуба. Проверете отново.

Военният полицай влезе в кабината, погледна монитора на компютъра и излезе.

— Добре. Минете. От другата страна ще ви чака придружител от охраната.

Тя се приближи до люка. Крейн побърза да се нареди плътно зад нея, но пазачите му препречиха пътя. Военният полицай прокара скенера по врата му и каза:

— Мъжът няма разрешение да влиза в секретните нива.

Бишоп се обърна.

— Той е лекар на временно назначение тук.

— Не може да минете, сър — настоя пазачът.

— Аз съм с доктор Бишоп — каза Крейн.

— Съжалявам, сър. — Гласът на военния стана по-строг. — Не може да продължите.

— Вижте, има спешен медицински случай.

— Сър, моля, отдръпнете се от Бариерата. — Военните полицаи се спогледаха.

— Не мога да го направя. Аз съм лекар и ще помогна във възникналото положение независимо дали това ви харесва, или не.

Мъжете пред Бариерата насочиха пушките си, а пазачът със скенера извади от колана си пистолет.