Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Не искаш да го направиш — с търпелив и разумен тон заяви Крейн. — Няма проблем, който да не може да се реши. Не си заслужава да нараниш себе си или някой друг. Само ще стане по-лошо.

Уейт не отговори. Гледаше го вторачено, с широко отворени очи, дишаше тежко; потреперваше.

— Защо го правиш? — попита Крейн. — Какво искаш? Как можем да ти помогнем?

Уейт изхленчи и преглътна с мъка.

— Накарайте ги да спрат — каза той.

— Кои?

— Звуците.

— Звуци?

— Онези звуци — шепнешком отговори Уейт и изхлипа. — Ужасните звуци. Звуците, които никога не спират.

— Ще говорим за звуците. Можем.

Хленченето на Уейт се засили. Скоро отново щеше да започне да пищи.

Крейн бързо сграбчи яката на ризата си и силно я дръпна надолу. Платът се скъса и копчетата изтракаха на пода. Той взе ризата си и я сложи до обувките.

Уейт отново се вторачи в него.

— Можем да решим проблема — продължи Крейн. Да накараме звуците да спрат.

Уейт се разрида.

— Но ме изнервяш с този детонатор.

Плачът се засили.

— Пусни жената. Трябва да се борим със звуците, не с нея.

Уейт се разрева на глас и от очите му бликнаха сълзи.

Крейн внимателно очакваше подходящия момент да употреби името му и реши да го направи.

— Пусни жената, Конрад. Остави и експлозива. И ще решим проблема. Ще накараме звуците да спрат. Обещавам.

Уейт изведнъж прегърби рамене и бавно пусна експлозива. Блокчето падна на пода. Жената извика и хукна към кордона. Военният полицай, който беше приклекнал встрани, мълниеносно скочи, грабна пластичния взрив и се върна на мястото си.

Крейн пое дълбоко дъх и бавно се изправи.

— Благодаря, Конрад. Сега можем да ти помогнем и да накараме звуците да се махнат — каза той и направи крачка напред.

Уейт се дръпна назад, завъртя очи и извика:

— Не! Не можеш да прогониш звуците. Не разбираш ли? Никой не може да ги прогони!

И неочаквано вдигна отвертката към гърлото си.

— Спри! — изкрещя Крейн и хукна към него, но ужасен видя как отвертката потъва във врата на Конрад.

Когато Хауард Ашър стигна до залата за конференции на осма палуба, адмирал Спартан вече беше там — седеше до масата, отпуснал ръце върху лакирания палисандров плот. Мълчаливо изчака Ашър да затвори вратата и да седне срещу него.

— Идвам от Медицинския комплекс — каза Ашър.

Спартан кимна.

— Уейт има дълбока рана във врата и е загубил много кръв, но състоянието му е стабилно. Ще прескочи трапа.

— Не ме повикахте на спешна среща само за да ми кажете това — отвърна адмиралът.

— Не. Но Уейт е една от причините да ви повикам.

Спартан не каза нищо и се втренчи в Ашър с кафявите си непроницаеми очи. По време на краткото мълчание, което последва, Ашър почувства, че отново го обземат познатите опасения, макар че досега ги беше потискал.

Науката и военните бяха партньори по неволя. Ашър знаеше, че „Буря в бездната“ в най-добрия случай е брак по сметка. Той и екипът му учени се нуждаеха от станцията и от неизчерпаемите ресурси на правителството, за да предприемат умопомрачителните разкопки. Спартан се нуждаеше от учените и инженерите, за да планират разкопките, да ги извършат и да анализират откритията. Но неочакваният ход на събитията напоследък беше внесъл напрежение в и без това деликатните им взаимоотношения.

Вратата тихо се отвори и после отново се затвори. Ашър се обърна и видя капитан Королис, който кимна и безмълвно седна до масата.

Опасенията на Ашър се засилиха. За него Королис символизираше всички лоши неща в проекта — секретността, дезинформацията и пропагандата. Ашър знаеше, че Уейт е дълбоко упоен с успокоителни и спи в Медицинския комплекс, инак Королис щеше да бъде до него, за да се увери, че нито дума за случилото се на седмо ниво няма да стигне до ушите на хора без достъп до секретна информация.

— Продължавайте, доктор Ашър — каза Спартан.

Ученият се прокашля.

— Уейт е последният и най-силно изразен случай от поредицата медицински и психически травми напоследък. През последните две седмици в Базата имаме тревожно, рязко увеличаване на различни заболявания.

— Нали затова доведохте Крейн.

— Поисках няколко специалисти. Диагностик.

— И един е достатъчно голям риск — прекъсна го Спартан. Гласът му беше тих и монотонен.

Ашър пое дълбоко дъх.

— Вижте какво, щом Уейт се стабилизира, трябва да го изкараме на повърхността.

— Изключено.

Опасенията на Ашър се примесиха с безпокойство.