Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Защо?

— Знаете причината. Базата е секретна и има поверителна мисия.

— Поверителна! — извика Ашър. — Поверителна! Не разбирате ли? Имаме сериозен медицински проблем. Не може да не му обърнем внимание и да го крием.

— Моля ви, доктор Ашър. — Тонът на адмирал Спартан стана малко по-твърд. — Реагирате прекалено остро. Медицинският комплекс е пълен с модерна техника и опитен персонал. Противно на убеждението ми, аз се съгласих с вашето искане да доведем още един специалист, въпреки противоречивата биография на Питър Крейн.

Това беше уловка, но Ашър не се хвана.

— Пък и не виждам причина за паника — продължи Спартан. — Вие или доктор Крейн идентифицирахте ли общ фактор?

— Знаете, че не сме.

— Нека бъдем разумни. Мнозина от учените ви не са свикнали да работят в такива условия — затворени в Базата, тесни помещения, стресираща работна среда. — Той махна с голямата си ръка. — Раздразнителност, безсъние, загуба на апетит. Тези неща се очакваха.

— Засегнати са не само учени — отвърна Ашър, — но и военни. Ами леките сърдечни удари? Аритмиите? Състоянието на Уейт?

— Говорите за съвсем малък процент от персонала за пръв път се обади Королис. — Когато много хора се съберат на едно място, е възможно да се случат подобни неща.

— Фактите са следните — продължи Спартан. — Няма общ фактор. Пациентите имат различни оплаквания. Няма общ фактор. Засегнати са служители от всички палуби и работни екипи. С изключение на Уейт няма остри кризи. Съжалявам, доктор Ашър, но това е истината. Заключение — няма епидемия. Точка.

— Но… — започна Ашър и млъкна, когато видя изражението на Спартан, което сякаш казваше: „Учените нямат място във военна операция. И всичкото това хленчене го доказва“.

Той реши да смени темата на разговора.

— Има и още нещо.

Адмиралът озадачено повдигна вежди.

— Днес при мен дойде морският геолог Пол Истън. Оказва се, че грешим с датирането.

— Какво датиране? — попита Спартан.

— За потопяването.

— С колко грешим?

— С много.

Королис бавно изпусна дъха си през зъби. Звукът приличаше на съскане на змия.

— Уточнете — каза адмиралът.

— Въз основа на грубо визуално наблюдение и други фактори предполагахме, че заравянето е станало преди десет хиляди години или дори повече. Истън е приел предположението твърде сериозно. Не си е направил труда да датира обекта, използвайки смяната на полярността на магнитното поле.

— Какво да използва? — попита Королис.

— Това е метод за датиране на вулканизма около мястото на потопяването — отговори Ашър. — Без да се впускам в научни подробности, ще поясня, че веднъж на много години магнитното поле на Земята се променя. Преобръща се. Северният полюс става южен и обратното. Първоначалното датиране определи заравянето през последната смяна на полярността на магнитното поле, но, изглежда, сме сгрешили.

— Откъде знаете? — попита Спартан.

— Когато земната кора се разтопи, частиците желязо се завъртат и се подреждат по посока на магнитното поле на Земята и когато скалите изстинат, остават така. Това е нещо като пръстените на дърветата. Геологичните събития може да се датират, като се изследва подреждането.

— Тогава може би е станало още по-отдавна — каза Королис. — Преди още едно обръщане на магнитното поле, когато Северният полюс е бил на север.

— Да, но събитието не е толкова старо.

— Установили сте, че не е толкова старо, така ли? попита Спартан.

Ашър кимна.

— Предполагам, че откакто сме тук, сте могли да направите по-точно датиране.

— Накарах Истън да изпрати безпилотна миниподводница, съоръжена със свръхчувствителен магнитометър, за да измери точно посоката на магнитното поле. Като начало, използвахме проби от мястото на потопяването.

Адмиралът се намръщи и неспокойно се размърда на стола.

— И?

— Обектът не е на десет хиляди години, нито на петдесет хиляди, а само на шестстотин.

Настъпи смразяващо мълчание. Спартан заговори пръв.

— Това недоглеждане има ли отношение към шансовете ни за успех?

— Не.

На Ашър му се стори, че забеляза мимолетно облекчение на лицето на адмирала — после каменната суровост го скри.

— И какво по-точно е заключението?

— Не е ли очевидно? Събитието в необозримото минало всъщност е станало по време на документираната история.

— Какво искате да кажете, докторе? — попита Королис.

— Какво искам да кажа ли? Трябва да е имало много свидетели. И може би писмени разкази.