Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Значи трябва да пратим изследовател да провери — предложи Спартан.

— Вече го направих.

Адмиралът се намръщи.

— Има ли нужната квалификация? Дискретен ли е?

— Квалификацията му е отлична — историк, специалист по средновековието от Йейл. И няма представа каква е причината за интереса ни.

— Добре. — Спартан стана. — Ако няма нещо друго, предлагам да се върнете в Медицинския комплекс и да видите дали доктор Крейн е направил чудо и е поставил диагноза.

— Той трябва да бъде посветен — тихо каза Ашър и също стана.

Адмиралът изумено повдигна вежди.

— Моля?

— Доктор Крейн трябва да получи пълни инструкции и достъп до секретните нива. Неограничен достъп. И без свита придружители от военната полиция.

— Невъзможно — заяви Королис. — Не можем да си позволим такъв риск за сигурността.

Ашър не отмести поглед от адмирала.

— Крейн трябва да разговаря с пациентите, да разучи движенията им, да търси общи фактори и да открие вероятните начини на излагане на опасност. Как би могъл да го направи, ако му запушим устата и му завържем очите?

— Имам ви пълно доверие в избора на специалисти, доктор Ашър — меко каза Спартан, — но и вие би трябвало да ми вярвате.

Ашър дишаше тежко и се мъчеше да се овладее.

— Дадоха ни пълномощия, адмирале — прегракнало каза той. — Съвместни пълномощия да ръководим Базата, Заедно. Засега не съм повдигал въпроса, но ако се стигне до дилемата дали да запазим секретността, или безопасността в Базата, мигновено ще зарежа секретността. Ще постъпите разумно, ако запомните това.

Обърна се рязко и излезе.

На „Буря в бездната“ имаше две игрища за скуош и се чакаше три дни, за да си запазиш час. С влиянието си обаче Ашър успя да им издейства половин час само за няколко минути.

— Не знаех, че четеш поезия — каза ученият, когато се срещнаха на игрището, — но че играеш скуош, е даже по-изненадващо.

— Не си чел досието ми достатъчно внимателно — отвърна Крейн.

Ашър лениво хвърли малката сива топка, улови я и се засмя.

Крейн не се изненада, че Ашър пожела да се срещнат. В края на краищата той се намираше на станцията от тридесет и шест часа и ученият вероятно искаше доклад. Изненада го само мястото на срещата, но от друга страна, започваше да свиква с методите на действие на Ашър. Той се държеше дружелюбно и излъчваше спокойствие, но ясно даваше да се разбере, че очаква резултати, при това бързо.

Това допадаше на Крейн и той донякъде се радваше на срещата, защото също искаше да попита някои неща.

— Да загреем една-две минути — предложи Ашър, протегна ръка и му подаде топката. — Ще сервираш ли?

Крейн поклати глава.

— Не. Ти сервирай.

Ашър замахна и силно удари топката, после се дръпна назад, запази равновесие на пръсти и зачака връщането. Топката отскочи и той я удари от воле, целеше се в далечния ъгъл.

Играха, без да разговарят, няколко минути, като всеки преценяваше уменията, опита и предпочитаните стратегии на другия. Ашър бе най-малко двадесет и пет години по-възрастен от Крейн, но очевидно бе тренирал повече. Крейн игра слабо и половината му топки излязоха извън очертанията на игралното поле.

— Какво му е на това игрище? — попита той, взе топката и я хвърли на Ашър.

Главният учен сръчно я улови.

— Трябваше да го приспособим към строителния план на Базата. Таванът е тридесетина сантиметра по-нисък, отколкото изискват правилата. И за да компенсираме, направихме игрището по-дълбоко от обикновените. Пропуснах да ти го кажа. След като свикнеш, ще установиш, че всъщност е удобно. Искаш ли да загряваме още?

— Не. Да играем.

Крейн спечели жребия, избра страна и сервира. Ашър парира с бърз удар към далечния ъгъл и играта започна сериозно.

Докато си разменяха удари, Крейн не можа да не се възхити на играта на главния учен. Скуошът малко приличаше на шаха и освен физически качества изискваше мислене, стратегия и издръжливост. Ашър отлично контролираше терена, изстрелваше топката право покрай страничната стена и непрекъснато принуждаваше Крейн да се отбранява. Крейн бе предполагал, че пострадалата скована ръка на Ашър ще затрудни играта му, но ученият беше овладял перфектно дясната си ръка, за да пази равновесие и да замахва. Преди да се усети, Крейн безнадеждно изостана в резултата.

— Край на гейма — отбеляза Ашър.

— Девет на четири. Не се представям много добре.

Ашър се засмя.

— Следващия гейм ще играеш по-хубаво. Както вече ти казах, скоро ще свикнеш с игрището. Хайде, ти сервираш.