Линкълн Чайлд - Границата Мохо

„Време е да поиграя на намръщен баща“ — помисли той.

— Радвам се, че ми каза, Пол. Винаги е неловко, когато не сме следвали научния метод. И колкото по-тъпа е грешката, толкова по-глупаво се чувстваме. Добрата новина е, че най-важната работа не е изложена на риск. Затова съветът ми към теб е: „Може да те е срам, но не се отчайвай“.

Изражението на Истън обаче остана разтревожено.

— Не, доктор Ашър, не ме разбрахте. Направих теста днес. Сложих пробите в неутрализираща магнитността бобина и измерих магнетизма. В пробата нямаше смяна на полярността на магнитното поле!

Ашър рязко се изправи на стола, а после бавно се облегна назад.

— Какво каза?!

— В пробите няма доказателства за смяна на полярността на магнитното поле.

Ашър облиза устни.

— Сигурен ли си, че ориентацията на пробите е правилна?

— Абсолютно.

— И се увери, че не е аномалия? И не използваш замърсена проба?

— Проверих всички проби. Резултатите са едни и същи.

— Не може да бъде! Смяната на полярността на магнитното поле е безотказен метод за датиране на скални проби. — Ашър бавно изпусна дъх. — Това означава, че катастрофата е станала много по-рано, отколкото мислехме, и датира от две промени на полярността на магнитното поле, а не само от една. От север на юг и после отново от юг на север. Сигурен съм, че изследването на изотопите ще потвърди това.

— Не, сър.

Ашър го погледна изпитателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Проверих радиоактивните изотопи. Няма разпад.

— Не е възможно!

— Прекарах четири часа в радиографията. Направих тестовете три пъти. — Истън извади от джоба на лабораторната си престилка диск и го сложи на бюрото.

Ашър се вторачи в него, но не посегна да го вземе.

— Оказа се, че всичките ни изводи са погрешни. Потопяването е станало много no-скоро, отколкото предполагахме.

— Имаш ли ново датиране въз основа на тестовете?

— Засега само приблизително, сър.

— И какво е?

— Преди около шестстотин години.

— Шестстотин години?!

В малкия кабинет отново настъпи тишина.

— Ще трябва да поискаш една от безпилотните миниподводници — каза Ашър. — Монтирай й електронен фазов магнитометър и я пусни да мине няколко пъти над мястото на потопяването.

— Разбрано, доктор Ашър.

Младият геолог стана, кимна и тръгна към вратата.

— Пол? — тихо го повика Ашър.

Истън се обърна.

— Моля те, направи го веднага. И не казвай абсолютно на никого.

Крейн отмести поглед от дигиталния джобен компютър, на който пишеше бележки, и попита:

— Това ли е всичко? Само болки в краката?

Мъжът в болничното легло кимна. Дори под чаршафите личеше, че е висок и строен. Цветът на кожата му беше нормален, очите му бяха ясни.

— Колко силна е болката по скала от едно до десет? Човекът се замисли.

— Зависи. Бих казал около шест. Понякога е малко по-силна.

Крейн записа в джобния компютър „нефибрилна миаглия“ 3 3 Болки в мускулите без висока температура — Б. пр. . Изглеждаше невъзможно пациентът да е получил лек удар преди два дни. Беше твърде млад, а и изследванията не показваха, че се е случило това. Имаше само първоначалните оплаквания — частична парализа и неясен говор.

— Благодаря — каза Крейн и затвори джобния компютър. — Ще ви уведомя, ако имаме още въпроси.

И се отдалечи от леглото.

Медицинският комплекс на „Буря в бездната“ разполагаше с техника, на която би завидяла всяка средно голяма болница. Освен спешно отделение, хирургични зали и двадесет и четири стаи за пациенти имаше многобройни помещения за различните специалности, вариращи от радиография до кардиология. Работните площи и залите за съвещания се намираха в отделен комплекс. Крейн също получи малък, но добре обзаведен кабинет с лаборатория.

От всички оплаквания, описани от доктор Бишоп, само три бяха по-сериозни и изискваха болнично лечение. Крейн разговаря с двама пациенти — четиридесет и две годишен мъж, страдащ от чувство за гадене и диария, и предполагаема жертва на сърдечен удар — и реши, че не е необходимо да ги хоспитализират. Доктор Бишоп несъмнено ги държеше за наблюдение.

Обърна се и кимна на Бишоп, която стоеше до вратата.

— Няма симптоми за КИП — каза Крейн, когато излязоха в коридора.

— С изключение на първите прояви.

— Видели сте ги, нали?

— Да. Той очевидно имаше краткотраен исхемичен пристъп.

Крейн се поколеба. Бишоп не беше казала почти нищо по време на прегледа на двамата пациенти и враждебността й беше очевидна. Тя не искаше да поставят под съмнение диагнозата й. Крейн трябваше да се постарае да е по-тактичен.