— Не можете — започна Крейн, но после млъкна. Едва сдържаше гнева си. Королис очевидно излъчваше властност. Или поне си мислеше така. Защо беше нужна цялата тази потайност в една научна експедиция?
В следващия миг обаче си напомни, че е новодошъл. Все още не знаеше правилата — явните и тайните. Нямаше да спечели спора, но по-късно щеше да повдигне въпроса пред Ашър. В момента трябваше да се опита да постави диагноза на пациентката.
Обърна се и без да каже нищо, отново влезе в болничната стая. Доктор Бишоп още стоеше до леглото. Изражението й беше заучено безразлично.
— Извинявам се за прекъсването, госпожице Филипс — каза Крейн. — Нека продължим.
През следващите петнадесет минути Крейн извърши подробен физически и неврологичен преглед и постепенно забрави за присъствието на Королис — дотолкова се задълбочи в състоянието на пациентката.
Случаят беше интересен. Двустранното вцепенение в горните и долните лицеви мускули беше ясно изразено. Когато я убоде, за да провери чувствителността й, жената показа значително намалена сетивност на нервите. Гъвкавостта и протягането на врата й не бяха засегнати, но Крейн забеляза, че усещането за температура е силно понижено в шията и горната част на торса. Учудващото беше, че пациентката имаше видимо и очевидно скорошно изнемощяване на мускулите на ръцете. Докато Крейн проверяваше рефлексите на сухожилията й и после реакцията на петите й, в съзнанието му започна да се оформя подозрение.
Всеки лекар мечтае да попадне на особено рядък или интересен случай, каквито са описани в медицинската литература, но това не се случва често. Въпреки всичко в прегледа досега Мери Филипс демонстрираше именно такова състояние. И Крейн, който често до късно през нощта четеше медицински списания, реши, че може би е разпознал подобен случай. „В края на краищата, вероятно е имало причина да ме повикат тук“ — помисли той.
Хрумна му да прегледа сливиците й. Те бяха видимо уголемени, жълтеникави и разделени на дялове.
„Много интересно“.
Крейн благодари на жената за търпението й, извади джобния си компютър и погледна изследванията на кръвта.
Бели кръвни телца (на мм) 3 100
Хематокрит (%) 34,6
Тромбоцити (на мм) 104 000
Глюкоза (мг/дл) 79
Триглицериди (мг/дл) 119
Скорост на утаяване на еритроцитите (мм/час) 48,21
— Какво мислите? — обърна се той към доктор Бишоп.
— Надявах се вие да ми кажете. Вие сте експертът.
— Не съм експерт, а само колега лекар, и търся съдействие.
Тя не отговори и Крейн почувства, че гневът му се завръща, този път по-силен. Ядоса се на необяснимата потайност, на намесата на капитан Королис и особено на неотзивчивата и докачлива доктор Бишоп. Реши да й натрие носа, като й покаже колко много знае.
Рязко затвори джобния компютър и попита:
— Мина ли ви през ума да направите изследвания за антитела, докторе?
Тя кимна.
— Вирусен хепатит тип А и С, сулфамиди в кръвта, имуноглобулин. Резултатите са отрицателни.
— Нарушения в моторните функции?
— Нормални двустранно.
— Ревматоиден фактор?
— Положителен. Осемдесет и осем единици на милиметър.
Крейн млъкна. На нейно място и той би направил същите изследвания.
— Пациентката не е страдала от артралгия, болки в ставите, анорексия или болестта на Рейно, симетрична гангрена на крайниците.
Крейн я погледна изненадано. Беше ли възможно и тя да е стигнала до същия невероятен извод?
Той реши да блъфира.
— Началното изнемощяване на мускулите на ръцете и загубата на сетивност в горната част на торса предполагат сирингомиелия 4 4 Формиране на кухини, обикновено в шийната област на гръбначния мозък. Стените на тези кухини са образувани от глиална тъкан. Различават се вродена и придобита сирингомиелия, в резултат от травми, възпалителни процеси и др. Протича със загуба на усета за болка и температура, парестезии, парези и др. — Б. пр.
.
— Но липсва вцепенение в краката — веднага отвърна доктор Бишоп. — И имаше почти ненарушена гръбначномозъчна функция. Не е сирингомиелия.
Крейн се изненада още повече от дълбочината на познанията й и си каза:
„Време е да сваля картите си на масата“.
— А сетивни дефекти? Невропатия 5 5 Заболявания, характеризиращи се с дисторфични увреждания на периферните нерви — Б. пр.
? И забелязахте ли сливиците й?
Бишоп продължаваше да го гледа безизразно.
— Да, забелязах ги. Уголемели и жълтеникави. Настъпи мълчание, после устните й бавно се разтеглиха в усмивка.
Читать дальше