Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Още пет минути и ще минете през преддверие В, доктор Крейн.

— Слава Богу. — Питър Крейн провеси крака от металната пейка, където дремеше, протегна се и си погледна часовника. Беше четири сутринта — всъщност той предполагаше, че е толкова, защото ако Базата беше направена като грамадна подводница, денят и нощта се сливаха в едно.

Вяха изминали шест часа, откакто беше слязъл от батискафа, предпазливо бе прекрачил прага на външната обшивка на двойния корпус на Базата и бе влязъл в лабиринта от преддверия, известен като Компресионен комплекс. И оттогава се чудеше какво да прави и чакаше необикновеният аклиматизационен период да приключи. Като лекар, изпитваше любопитство, тъй като нямаше представа в какво се състои процесът, нито какви технологии включва. По видеотелефона Ашър му беше казал само, че процедурата улеснява работата на големи дълбочини. Вероятно бяха променили състава на атмосферата, бяха намалили количеството на азота и бяха добавили някакъв друг газ. Какъвто и да беше случаят, пробивът несъмнено беше важен и изискваше опазването на класифицираната информация, която правеше проекта толкова потаен.

На всеки два часа един и същ безплътен писклив глас го инструктираше да мине през следващото преддверие и да влезе в друго помещение. Камерите бяха еднакви голям куб, подобен на сауна, с редици метални койки. Различаваха се единствено по цвят. Първата компресионна камера беше сива като военна униформа, втората бледосиня, а третата червена, за негова изненада. След като прочете кратката справка за Атлантида в първата камера, Крейн прекара времето си, като дремеше или прелистваше дебелата антология с поезия, която си беше донесъл. Или размишляваше. Много пъти беше лежал на койки и бе гледал металния таван, обграден от мили вода отвсякъде, и бе мислил.

Зачуди се за катаклизма, потопил Атлантида на такава голяма дълбочина, за някога процъфтяващата, но изчезнала цивилизация. Жителите не бяха гърци, финикийци или минойци, нито някои от другите любимци на историците. Както ясно пишеше в брошурата, никой не знаеше нищо за цивилизацията на Атлантида. Крейн се изненада, че градът се намира толкова далеч на изток, но справката обясняваше, че местоположението му е неясно дори в автентичния източник. Самият Платон не знаеше почти нищо за жителите на Атлантида и тяхната цивилизация. И може би това беше една от причините Атлантида да е останала скрита толкова дълго.

Часовете минаваха; недоверието му не намаляваше. Крейн имаше чувството, че това е някакво чудо. Всичко беше станало много бързо, проектът наистина беше поразително важен, но защо бяха избрали не друг, а него! Той не беше повдигнал въпроса по време на видеовръзката с Ашър и все още не беше сигурен защо бяха поискали точно неговите услуги. В края на краищата специалността му не беше хематология или флеботомия. „Ти имаш уникална квалификация — и като лекар, и като бивш военен, да лекуваш такива заболявания“. Вярно, Крейн беше добре запознат със смущенията на живеещите под водата, но и други лекари спокойно можеха да твърдят същото.

Той отново се протегна и после сви рамене. Скоро щеше да разбере причината. Пък и всъщност това нямаше значение. Фактът, че беше тук, се дължеше на късмета му. Запита се какви ли странни и чудни артефакти и древни тайни вече са разкрити.

Разнесе се силно изтракване и люкът в отсрещната страна се отвори.

— Моля, минете през преддверието и тръгнете по коридора — каза безплътният глас.

Той изпълни заповедта и се озова в слабо осветен цилиндричен коридор, дълъг шест-седем метра. В дъното имаше друг затворен люк. Крейн спря и зачака да му отворят. Люкът зад него се тресна. Ушите му започнаха да пукат от силната въздушна струя. Люкът отпред най-после се отвори и в коридора нахлу жълта светлина. На прага стоеше човек, протегнал ръка за поздрав. Крейн пристъпи напред и позна загорялото от слънцето лице на Хауард Ашър.

— Доктор Крейн! — възкликна той, хвана ръката му и сърдечно я стисна. — Добре дошъл в Базата.

— Благодаря, макар да имам чувството, че съм тук от доста време.

Ашър се усмихна.

— Смятахме да монтираме ДВД плейъри в компресионните камери, за да минава по-бързо времето на аклиматизация, но персоналът в станцията вече е попълнен и няма смисъл. Не очаквахме посетители. Хареса ли ти материалът за четене?

— Невероятен е. Наистина ли сте открили…

Ашър прекъсна въпроса, като допря пръст до устните си, намигна и се усмихна заговорнически.