Петър Бобев - Тайната книга

Здесь есть возможность читать онлайн «Петър Бобев - Тайната книга» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тайната книга: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тайната книга»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Историческият роман на Петър Бобев претворява художествено темата за българското идейно и културно влияние във Франция през XII и XIII в. Чрез жизнената драма на френската аристократка албигойка Женевиев дьо Монгри и българския Богомил Слав граматик, които пренася от България до Южна Франция тайната богомилска книга. Чрез противопоставяне на позиции на герои, на възвишено и низко, прогресивно и исторически обречено писателят създава широка панорама на живота от оная епоха.

Тайната книга — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тайната книга», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Богомилът поклати упорито глава:

— Всеки, който е приел истинската вяра, се е обрекъл предварително на погибел. Така и самият поп Богомил доброволно надяна ризата на смъртно осъдените, когато тръгна да проповядва истината.

— Ти си ни нужен — обади се нидерландецът.

— Най-важното е Тайната книга! Нея трябва да запазим, каквото и да се случи!

Тогава Женевиев дьо Монгри отмести плоча в стената. И зад нея се появи тайник.

Положиха вътре скъпоценната книга и отново наместиха плочата. Никой, който не беше посветен, не би се досетил.

Слав отново заяви:

— Нямам право да остана! И заради мен да се пролива кръв, да гинат хора. Заради такива като мен и него, съвършените, да пращаме на голгота обикновените вярващи! Защо ще ни спасявате? И от какво ще ни спасявате? От кладата, с която душата ни ще се освободи от тленния си ковчег, за да се възвиси към бога — за това ли?

— Не за това! — скочи Хейнрик ван Ленеп. — Не само заради Филип. Повече заради тях самите, заради онеправданите. Защо смяташ, че ще ги пратим на голгота? Ние ще ги поведем към победа, както ги води Раймонд. С кротост и всеопрощение ли ще постигнем рая на земята? Ще паднат ли насилниците от силата на кротостта? Трябва да се изправим срещу земните тирани. Да сразим всяко насилие: и на земята, и на небето.

Слав Граматик го изслуша търпеливо, без да трепне лицето му. И когато той спря, задъхан от вълнение, добави:

— Не ми пречете! Съвършеният не принадлежи на себе си. Той е пожертвувал живота си от часа, когато е приел „утешението“, когато се е посветил на саможертвата. Аз бях длъжен да донеса Тайната книга. И ето, донесох я. Сега се яви нова цел — с моята смърт да спася вас. Защо ме разубеждавате?

Женевиев дьо Монгри се изправи.

— Защото си ни нужен. Разчитаме на твоя ум и твърдост. И защото не вярваме на Еретика. Защото го смятаме годен на всякаква подлост. Защото сме убедени, че няма да устои на обещанието си.

Слав положи ръка на гърдите си.

— Но съгласете се! Нямам право — аз да стоя зад стените и да гледам как гинат хора! И да знам, че ако не бях тук, те щяха да останат живи. Дори да ме излъже. По-добре да загина редом с Филип, отколкото цял живот да ме мъчи угризението…

И се изправи решително.

— Всъщност със себе си само аз разполагам!

Женевиев дьо Монгри го изгледа дълго. Разбра. Непреклонен беше. И даде знак на другарите си. Те я последваха съучастнически. Излязоха от залата. Тогава внезапно тя затръшна вратата зад себе си, превъртя ключа, после го закачи на колана си.

Слав се метна към вратата, разбрал твърде късно какво е станало. Блъсна с рамо. Напразно. Здрава беше тя, изкована от яки дъбови талпи. Обърна се към двата тесни прозореца. Отказа се от пръв поглед да опитва здравината им. Дори със своята изключителна сила не би могъл да изкърти железата, с които бяха зарешетени. Дълго удря богомилът по вратата, дълго моли да му отворят, та да изпълни онова, що изискваше съвестта му. И когато, вече изгубил надежда, се отпусна безпомощно в креслото, чу щракването на ключалката. Той се хвърли към отворената врата. И за своя изненада видя Жак Баптист.

— Тихо! — сложи пръст пред устните си кастеланът. — Аз ще те изведа през тайния вход.

Българинът го изгледа слисан. А Жак Баптист добави:

— Аз те разбирам. Ти си прав. И аз бих постъпил така, ако бях на твое място… За да спася невинните…

Слав го изгледа благодарен и тръгна след него. Дебнешком двамата се измъкнаха от залата и слязоха по една вита стълба в подземията на замъка. След дълго лутане от помещение в помещение с борина в ръка, най-сетне се изправиха пред тежка желязна врата. Кастеланът я отвори с ключ и поведе Българина по зиналата пред нозете им стръмна стълба. Слизаха дълго, докато най-сетне тунелът свърши, задънен от каменна стена.

Двамата натиснаха с рамо скалата. Тя се отмести, откри им изхода навън. Те се вмъкнаха в ниска пещера, скрита от външните погледи под завеса от пълзящи растения.

Водачът посочи напред.

— Сега ще се оправяш сам! Станът на кръстоносците е отсреща, зад гората.

Слав Граматик продължи надолу, навлезе между дърветата. И видя насреща си двама от стражите, които пазеха откъм тая страна. Не опита да се противи. Нали беше дошъл доброволно тъкмо за това? Стражите го хванаха начаса и го омотаха с въжета. Отведоха го в главния лагер пред палатката на абат Симон, където стоеше вързан за кола на стъкмената клада анцианус Филип и по обичая на бугрите пееше псалми преди смъртта си. В захвърлените в краката му чували мяукаха жално котки. Черните котки бяха нечестиви животни, преобразени магьосници, затова светата църква се грижеше да ги отправи при злите сили, от които бяха изпратени на земята.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тайната книга»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тайната книга» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Петър Бобев - Каменното яйце
Петър Бобев
Петър Бобев - Гладиаторът
Петър Бобев
Петър Бобев - Фаетон
Петър Бобев
Петър Бобев - Светещата гибел
Петър Бобев
Петър Бобев - Позорът на Один
Петър Бобев
Петър Бобев - Отровният пръстен
Петър Бобев
Петър Бобев - Калиакра
Петър Бобев
Петър Бобев - Зеленият вампир
Петър Бобев
Отзывы о книге «Тайната книга»

Обсуждение, отзывы о книге «Тайната книга» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x