(Теофан Изповедник)
Агъл (или Онглос според византийците) по тюркски „оградено място“
Акра Кастелум — римското име на Калиакра
алани — племе, живяло в южноруските степи
ангария — безплатен труд
анти — източни славяни
аргиропрат — златар, ювелир
ариани — християнска ерес
Асклепий — тракийски бог на медицината, заимствуван после от гърци и римляни
астролог — мним учен, който предсказва бъдещето по небесните тела
аул — селище у тюрките
багаин — нисш боил у прабългарите
багатур — прабългарска титла
балиста — метална машина
богатур боил — висша титла у прабългарите
божек — просяк
боил — висша титла у прабългарите
Бористен — река Днепър
бранник — войник
бродница — дух на умряла жена, която броди нощем
Брумалии — „Най-късите дни“, римски празници по време на зимното слънцестоене
варвари — име, давано на съседите на Византия
василевс — византийски император
велик доместик — главнокомандуващ византийската армия
Верегава — славянското име на Стара планина
върколак — нечиста сила у славяните
Геена — (църковно) Ад
гети — тракийско племе в Северна България
готи — източногермански племена
граматик — книжовник
гръцки огън — запалителна смес по състав вероятно близка до барута
динат — византийски аристократ
долама — горна дълга шаячна дреха
дромон — византийска триредна галера
друнга — войскова част, съставна на турмата
друнгарий на флота — главнокомандуващ на флота
Дяволско течение — повърхностно морско течение покрай западния бряг на Черно море от север на юг
Евксински понт — (Гостоприемно море) Черно море
Елада — древна Гърция
елини — жителите на древна Гърция
ергастерия — работилница
етруски — древно население на Италия
жупан — титла на славянски княз
зара-таркан — прабългарска титла
Имай — старото име на планината Тян Шан
Иран, Туран и Рум — в древността: персийски народи, турански народи и Византия
Итил — река Волга
ичиргу боил — висш прабългарски сановник, след хана и кавхана
Истър — река Дунав
кавхан — титла на първия сановник след хана
Календи — римски празници в началото на януари, от което име произхожда християнската Коледа
канар тикин — престолонаследник при прабългарите
катапулта — машина за мятане камъни
катафракти — византийски тежки конници
колобър — прабългарски първожрец
Константинопол — Цариград
Крез — лидийски цар, пленен от персийския цар Кир
кумис — млечно-кисело питие от кобилско мляко с малко алкохол
Куфис — река Кубан
Лаокоон — троянски жрец на Аполон, удушен от две гигантски змии
Лизимах — пълководец на Александър Велики, след смъртта му цар на Тракия
логотет на геникона — все едно финансов министър
логотет на дрома — министър на външните работи
магистър — византийска дворцова титла
Малка Скития — Добруджа
манихейци — християнска секта
Марена — славянска богиня на злото
медовина — славянско слабо алкохолно питие от мед
монотелизъм — християнска ерес
монофитизъм — християнска ерес
навклир — корабен капитан
нереиди — морски нимфи
несторианци — християнска ерес
Нике — гръцка богиня на победата
Нова година за прабългарите — при зимното слънцестоене 22 декември
нумизма — златна монета
Одесос — Варна
орисници — свръхестествени същества, които определят съдбата на човека
патрикий — висша титла след магистър
пентаконтарх — началник на пентаконтархия
пентаконтархия — военна част от 50 човека
Перун — славянски бог на облаците и гръмотевиците
перунов камък — вкаменелост от горското главоного „белемнит“
Пития — жрица предсказателка в храма на Аполон в Делфя
плебеи — свободно неаристократично градско население
практор — данъчен чиновник
протовестиарий — дворцов сановник по церемониите
рат — война
ратник — войник
ромеи — византийци
руни — древна германска писменост
Сабазий — тракийски бог на плодорието
Салоники — Солун
самовила — славянско митично женско същество
сарацини — мюсюлмани, в случая араби
Сварог — славянски бог на небето
Свидас — византийски енциклопедичен речник от X век
севери — славянско племе от Източна Стара планина
Серги и Пир — патриарси монотелисти
Сивилини книги — оракулски книги
Читать дальше