Петър Бобев - Мечът на Атила

Вече никой не би допуснал, че под това не съвсем правилно плаващо по течението снопче се крие човек.

Така той мина на еднакво разстояние между две от стражевите галери — видимо, без да бъде забелязан, и се насочи към брега.

Чак когато стъпи в плитчината и вече, ще не ще, трябваше да се покаже цял, византийците го откриха. Засвириха рогове, полетяха рояци стрели, които за щастие не можеха да го достигнат. Дори катапултите замятаха залп подир залп тежки копиеподобни стрели.

Тервел се затича към Агъла.

Защитниците от дървените стени закрещяха:

— Стой! Стой!

Както тичаше, той се провикна:

— Аз съм… Канар тикинът… Хвърлете ласо…

Някои го познаха. Дълъг тънък ремък профуча и падна в краката му. Бягащият го грабна и заловен за него, докато другия му край опъваха бойците от стената, прелетя над рова, изкачи се по стръмния насип и се покатери при тях.

Ожесточената стрелба на българите принуди слезлите на брега с лодки ромеи да се оттеглят веднага, без дори да подозират какъв ценен трофей бяха изтървали.

Отведоха новодошлия направо в бащиния му аул. По пътя боилът който го придружаваше, му разказа набързо какво бе станало в негово отсъствие. То се знае, спомена и за беглеца ромеец, стратег някакъв, който сега бил на гощавката в чертога.

Бегло подозрение проряза мисълта на Тервел:

— Какъв стратег?

— Беглец… Заговорник срещу василевса. И оня го натикал в затвора. Остригали му главата, били го, изтезавали го. Но той успял да избяга при нас. Иска помощ да свали василевса. Имало такъв заговор в Константинопол.

Тервел не каза нищо. Премисляше мълчаливо. Нищо чудно и да има заговор. То във Византия винаги е имало. Все на някого режат носа, изгарят очите, покалугеряват… И все пак, тъкмо сега… При хана…

Преминаха по спуснатия мост и втората стена, после — и третата Там изглеждаше най-спокойно. Войскарите, които не бяха на стража, се кърпеха, потягаха се или играеха на шах, тая увлекателна игра, която бяха донесли още от родината си в Българската планина.

Ясно, здраво се готвеше Исперих, щом бе прибегнал и до това — да въоръжи и жените. Мярка, към която се пристъпва, когато няма друг изход. А къде по-тежко време от сегашното, когато се решаваше дали народът му ще загине или ще оцелее. Българките не само работят, не само раждат и гледат деца. Преди да се омъжат, те яздят наравно с момчетата, а ръцете им са по-яки от ръцете на Константинополските мъже, които хващат меч от дъжд на вятър. По смелост пък не отстъпват на собствените си мъже, защото бранят не цар, не богатства, а децата си.

Пред входа на бащиния му дворец, откъдето се чуваше гълчавата на пируващите, Тервел срещна кавхан Умар.

— Канар тикине! — задъха се старецът, като го позна. — Ти! Жив!

Тервел го прегърна.

— И с меча, кавхане! С меча на Атила!

Умар се спусна, та целуна дръжката му.

— Да те надари Тангра с още по-голяма сила и мъдрост, сине! Сега вече народът ни ще бъде непобедим…

И го поведе към гостната зала. Тервел успя да го попита пътем:

— А какъв е тоя стратег?

— Знам ли го, канар тикине! Ромеец. Стратег Леон. Заговорник срещу императора си. Аз такива, ако ме питаш, дето ровят гроб на господаря си, дето се съюзяват с враговете му, направо на кол набучвам…

— Защо не го набучи?

— Сега е друго. Сега е война. Колкото повече врагове на василевса при нас — толкова по-добре за нас. Пък и много ни каза. Нищо не излъга. И за това, кога ще дойдат ромейската войска и флота, и през къде ще минат, и къде ще отседнат. Не излъга… И все пак… Ромеец…

За повече приказки нямаха време. Бяха влезли вече в залата. И кавханът извика:

— Слава на Тангра! Отново ни връща жив и здрав канар тикина Тервел!

Исперих не успя да се овладее, както го изискваха обичаят и санът му. Стана. Протегна разтреперана ръка напред.

— Тервеле!

Синът му прекоси, тържествено развълнуван залата с прострени напред ръце, върху които лежеше Свещения меч. И коленичи.

Исперих го пое в десница, която синът му целуна.

— Мечът на Атила! — извиси глас ювиги ханът. — Треперете, ромеи! Победата е наша!

Воплите бяха наставали и приветствуваха шумно хана си и сина му, размахали и те оголените саби над главите си.

— Мои хранени люде! — прогърмя гласът му. — Край на очакването! Вече ще ударим! А сега, канар тикине, седни до мен! От другата ми страна е уважаемият стратег Леон, враг на Константин, дошъл при нас за закрила. И аз ще помогна на неговите приятели да свалят от престола недостойния син на Констант Брадатия, за да сложат там император, с когото ще можем да сключим почтен мир. Така ли е, стратеге?