Лоис Бюджолд - Памет

Хароче лично придърпа за Майлс един от столовете, стоящи до далечната стена; изчаквайки само миг, Иван си донесе сам стол и седна до него. Генералът намести масивното си тяло на стола на Илян, отпусна ръце върху черното стъкло и зачака с любопитство.

Майлс се наведе напред и започна да разгъва пръстите на дясната си ръка, притискайки ги към хладната повърхност на пулта.

— Добре. Както би трябвало да сте разбрали до момента, Грегор е много недоволен от начина, по който тази организация се занимава със състоянието на Саймън Илян. И така, ето какво искам — в реда, в който го искам. Първо, искам да видя Илян. После искам да свикам съвещание с участието на целия ви медицински екип. Искам да донесат писмени доклади за това, което са научили досега, и да са готови да ми го изложат в обобщен вид. След това… след това ще реша какво още ми трябва.

— Ще ви бъде оказано пълно съдействие. Милорд Ревизор.

— След като вече преминахме към деловата част, можете да оставите формалностите.

— Но вие ме изправяте пред дилема.

„А освен това и на крачка от инфаркт“ — злобно си помисли Майлс. Но не, повече нямаше място за лична злоба.

— Така ли?

— Беше — и все още е — преждевременно да се обвинява някой в саботаж по отношение на проблема с чипа на Илян, преди да се установи причината за този проблем. Има вероятност за огромен конфуз, ако причината се окаже естествена.

— Това го разбирам.

— Да… вие — да. Но не мога да не мисля за бъдещето. Всъщност това ми е работата. Така че имам един кратък списък, който пазя в резерв, докато очаквам пристигането на някои данни, които биха позволили да го сравня с реалността.

— Само кратък списък?

— Илян винаги разделяше списъците си на кратки и дълги. Предполагам, един вид сортировка. Според приоритетността. Тази система ми харесва. Но в краткия ми списък… вие сте почти на върха.

— А-ха — отзова се като ехо Майлс. Внезапно всичко си застана по местата, включително и това, защо Хароче го спъваше на всяка крачка.

— А сега се направихте недосегаем — прибави генералът.

— Цялата фраза би трябвало да е „недосегаем досадник-вор“ — уточни Майлс. — Разбирам… — Именно от такива унизителни подозрения се боеше най-много от всичко, когато се зае със спасяването на Илян. Какво пък… много лошо.

Двамата упорито се гледаха над черната повърхност на масата. Хароче продължи:

— Така че най-малко от всичко ми се иска да ви допусна до Илян, където можете да направите втори опит. Сега изглежда, че съм задължен да го направя. Но искам официално да се регистрира фактът, че правя това против моето желание. Милорд Ревизор.

— Отбелязано е. — Устата на Майлс пресъхна. — А имате ли, след като сте ме разположили толкова нависоко в своя списък, някакви съображения за мотивите, възможностите ми и моят засега-не-съществуващ метод?

— Не е ли очевидно? — разпери ръце Хароче. — Илян ви уволни. Съвсем неочаквано. Съсипа кариерата ви.

— Илян ми помогна да се изградя. И той има право да ме унищожи. А при дадените обстоятелства, — за които Хароче беше вече напълно осведомен, можеше да се прочете в очите му, — това беше негово задължение.

— Уволнил ви е, защото сте фалшифицирали докладите си. Документиран факт, който също бих искал да се отбележи официално, милорд ревизор. — Хароче погледна Иван, чието лице остана напълно безизразно: защитна реакция, усъвършенствана през целия му живот.

— Един доклад. Един път. И Грегор вече знае всичко за това. — Майлс почти физически усещаше, че земята се клати под краката му. Как изобщо си беше помислил, че този човек е глупав? Губеше инерция почти със същата скорост, с която я бе набрал. Но той стисна зъби, борейки се с всякакви пориви да се защитава, да обяснява, да протестира, да се извинява или по друг начин да се отклони от целта си.

— Не ви вярвам, лорд Воркосиган.

— Какво пък, вече не можете да се отървете от мен. Не може да ме свали никой друг освен собствения Глас на императора, който ме назначи, или импийчмънт, утвърден от две трети от гласовете на обединено заседание на Съвета на графовете и Министерския съвет в пълен състав. Не смятам, че сте в състояние да уредите това.

— Тогава навярно няма смисъл да ходя при Грегор и да искам друг Ревизор за този случай.

— Можете да опитате.

— Ха! Ето го и отговора. И даже да сте виновен… започвам да се чудя дали изобщо мога да направя нещо. Императорът е единствената инстанция, към която мога да се обърна, а изглежда, че вие вече сте си осигурили поддръжката му. А ще стане ли опитът ми да ви отстраня един вид кариерно самоубийство?