Лоис Бюджолд - Памет

— Надявам се — искрено се отзова Грегор.

Устните на Иван се огънаха в усмивка, макар че очите му останаха сериозни.

— Е, Майлс, трябва да отбележа, че това нещо наистина ти отива. Винаги съм смятал, че имаш нужда от нашийник.

Този път Майлс нареди на Мартин да спре лимузината пред главния вход на ИмпСи. Той остави първо да слязат двамата имперски оръженосци в униформите на Ворбара, които му беше дал Грегор, след което им даде знак с ръка да го покриват по двата фланга и тръгна към охраната на портала. Иван се влачеше след тях, очаровано гледайки ставащото. Майлс пусна оръженосците и Иван първи да покажат удостоверенията си, да преминат сканирането и да получат пропуск.

— Добър ден, господа — дружелюбно се обърна Майлс към стражите в момента, в който свършиха с този ритуал и индикаторите на скенерите светнаха в зелено. Войниците се напрегнаха и неуверено присвиха очи. Майлс се надяваше, че така изразяват мисловна дейност. Той се съсредоточи върху старшия сержант. — Моля ви, идете до комуникатора и съобщете на генерал Хароче, че е пристигнал Имперски Ревизор. Желая и настоявам той лично да ме посрещне на портала. Незабавно.

— Вие не сте ли същият човек, когото изхвърлихме тази сутрин? — обезпокоено попита сержантът.

Майлс се усмихна, без да разтваря устни.

— Не, не съвсем. — „Оттогава претърпях някои промени.“ Той протегна празните си ръце. — Моля, отбележете, че не се опитвам да вляза на ваша територия. Нямам намерение да ви изправям пред дилемата дали да нарушите пряка заповед, или да извършите държавна измяна. Но знам, че от офиса на шефа до портала може да се стигне за около четири минути. И в този момент вашите проблеми ще свършат.

Старши сержантът влезе в караулното помещение и припряно заговори по комуникатора си, като правеше любопитни жестове, сякаш си скубеше косата. Когато отново излезе навън, Майлс засече времето на часовника си.

— А сега да видим какво ще стане, както би казал Грегор.

Иван прехапа устни, но си държеше устата затворена.

След малко по стъпалата на несъразмерно голямото стълбище на главния вход на ИмпСи се изсипа цяла тълпа във военни униформи; пред тях, по хлъзгавите от дъжда плочи бързо крачеше Хароче, плътно следван от известния на цялата ИмпСи помощник — секретаря на Илян.

— Четири минути и двайсет и девет секунди — промърмори Майлс на братовчед си. — Не е зле.

— Може ли вече да се скрия зад храстите, за да повърна? — прошепна в отговор Иван, гледайки как към него се приближава цялата мощ на ИмпСи.

— Не. Престани да мислиш като подчинен.

Майлс стоеше в някакво подобие на стойката „свободно“, очаквайки тежко дишащият Хароче да набие спирачки пред него. Той си позволи само един кратък, ослепителен миг, за да се наслади на ужасеното изражение на генерала, когато той видя всички подробности. И отмести удоволствието встрани. По-късно можеше да извлече този миг от паметта си и да му се наслади като ценно съкровище. Но сега стоящата пред вътрешния му поглед картина на медицинските мъчения на Илян го тласкаше напред.

— Добър ден, генерале.

— Воркосиган. Казах ви повече да не се връщате тук.

— Опитайте пак — мрачно го посъветва Майлс.

Хароче се втренчи във веригата, която проблясваше на гърдите на Майлс. Независимо от това, че от двете му страни стояха оръженосците на Ворбара, които Хароче познаваше лично, той задавено изтърси:

— Това не може да е истинско!

— Наказанието за фалшифициране атрибутите на Имперски Ревизор е смърт — безизразно заяви Майлс.

Той беше уверен, че почти чуваше скърцането на колелцата в главата на Хароче. Проточиха се няколко безкрайни секунди, после генералът се поправи с малко предрезгавял глас:

— Добре дошли, милорд Ревизор.

— Благодаря ви — въздъхна Майлс. Сега всичко вървеше по план, новият му статус беше официално признат и потвърден, вече можеха да продължат. — Моят господар император Грегор Ворбара желае и настоява да направя ревизорска проверка на това, как ИмпСи се справя с възникналата ситуация. Желая и настоявам за пълното ви съдействие в това разследване. Какво ще кажете да продължим този разговор в кабинета ви?

Хароче свъси вежди и в очите му като че ли проблесна лека ирония.

— О, да, милорд ревизор.

Майлс освободи двамата оръженосци в униформите на Ворбара и нареди на Мартин да ги откара в императорската резиденция. И влезе в сградата преди Хароче.

Мъртвият филтриран въздух в кабинета на Илян бе изпълнен със спомени. Тук Майлс бе стоял или седял стотици пъти, получавайки заповеди или докладвайки за резултатите. Тук той е бил очарован, възбуден. Бяха му отправяли предизвикателства. Понякога той тържествуваше, понякога се чувстваше безсилен, понякога разгромен, понякога страдаше. Ужасно страдаше. Тази стая беше центърът, около който се въртеше целият му живот. Всичко това вече го нямаше. Майлс седеше на същото място срещу пулта на Илян, ала началникът и подчиненият си бяха разменили местата. Трябваше да внимава за старите си рефлекси.